Коб: “Кой е най-устойчивият паразит? Идеята. Една-единствена идея в ума на човек може да построи градове. Една идея може да преобрази света и да пренапише всички правила. Ето защо трябва да я открадна.”
Въпреки хвалебствените рецензии за “Генезис” (Inception) на Кристофър Нолан все си мислех, че няма как филм с премиера през лятото да се бори за признание. Официалното му представяне в Лондон бе едва на 8 юли. А и сравнения с “Матрицата” ми се сториха някак съмнителни. А и продължителност от 148 минути могат да разколебаят мнозина.
Все такива летни мисли… докато филмът не започна, плахо, по холивудски заплашително драматично и мистериозно. И дотук със задъхващия се от дефицит на сюжети и герои Холивуд. От петата до последната минута филмът те грабва и запраща ретроспективно от измерение в измерение, докато не се умориш да следиш къде си и дали точно сънуваш или не.
Сложността на сценария е сравнително предизвикателна, макар че погълнатият от него зрител в един момент започва да мисли сюжета на линеарно ниво и липсата на точен ориентир престава да има значение. Лудница! Сценарият предлага смесица от жанрове – от уестърн заради постоянното търсене на нови граници, през драма заради личната трагедия на главния герой, през история за завръщането у дома и история на пътя, до футуристична импресия в стил Дали. Всичко това създава едно, очевидно не самоцелно, сюжетно претоварване.
“Генезис” се заиграва с идеята за корпоративната власт, за изкусните крадци на информация, този път така дръзки, че да влязат в съня ти, за да се доберат до това, за което им е платено. В тази посока, филмът подлага на дискусия и проблема за размиването на моралните ценности – защото прави един крадец симпатичен, нищо че е в условностите, зададени от съня. Той налага постоянното усещане за подриване на системата, като създава един свят, доминиран от кражба и неправомерно навлизане в личния свят, в който важат правилата на корпорацията.
Затова и героите са хора на пътя, граждани на света, без дом и постоянно местожителство, оцеляващи в корема на корпорацията и разбира се в неизменната компания на японци. Затова и малко неестествен за този контекст и за кибер фантастиката въобще ми се струва копнежа на Коб (Леонардо Ди Краприо) към семейството и децата му. Сякаш Нолан не може да избяга съвсем от значението, което американците отдават на моралните устои на семейството. Или пък има друга причина?
Нолан представя сънуването като стройна поредица от събития – съвършено логично докато спим, но невероятно невъзможно за обяснение когато се събудим. Точно както съня, и филмът е изтъкан от фрагментарни символи и образи, които сами по себе си значат малко, когато сме будни, но са натоварени с огромна емоционална сила, чак до разтърсване, докато сънуваме. Фройд би се потрудил доста да обясни символиката, използвана от Нолан. Или пък би се зарадвал на загатнатия Едипов комплекс у един от героите или на развихрената визуална креативност и символика.
На моменти “Генезис” нарочно спира мощното си препускане, за да представи вътрешните терзания на героите от миналото – разочарования, чувство за вина, пропуснати моменти. Все неща, чиято огромна енергия ни смазва с непреодолимостта си в съня ни. Но още по-интересно – емоционалните потъвания на Коб и мистичните му диалози с мъртвата му съпруга ни въвеждат и в свят, изграден от силното по фаустовски и напълно хедонистично желание да се изживее още и още и още, да се достигнат всички граници, да се изпитат неизпитвани емоции, да се изпробват всички възможности на въображението.
Това е типичен пост- пост-модерен анти-утопичен филм за света, който съществува само от врата нагоре, свят, случващ се само в главата, в който не е необходимо да напускаш дори стола си, за да изживееш целия си живот. Свят, изграден изцяло на базата на колективния сън.
Вероятно това е и тревогата на Нолан за бъдещия свят, управляван от онова, което още Уилъм Гибсън нарече “симстим” – симулацията на живота чрез машини. Като ни представя кошмарния бъдещ свят, филмът, струва ми се, всъщност е опит да се намери критичен глас за настоящето ни. В този смисъл, “Генезис” спокойно може да намери място сред образците на дистопичното кино, като “Бразилия” на Тери Гилиъм, “Матрицата” на братя Уашовски и много други.
А да споменем ли играта на целия актьорски състав и най-вече неверояно идейното и креативно операторско майсторство, създало лабиринт на ума, свят без граници и неподчинен на законите на физиката. Или пък прекрасния саундтрак, например “Non, Je Ne Regrette Rien” (“Не, за нищо не съжалявам”) на вечната Едит Пиаф. След като си слушал подобна музика, всичко друго бледнее.
Без да се поколебае, в края на прожекцията публиката в залата ръкопляска – естествена реакция след двусмисления финал, който прави лентата колкото оптимистична, толкова и безутешно песимистична. Само с един символ, показан няколко пъти тук и там, финалът посява съмнението дали пък всичко това не е било сън, дали въобще героите са се събудили, но най-вече – дали и ние не сме били въвлечени в този неконтролируем колективен сън!
Приятно гледане!
FroZzen 
Това несъмнено ме накара да ходя да го гледам 🙂 Уикенда ще го направя и да видим дали е така интересно на кино 😉
Определено заслужава огромно внимание. Тази сутрин като се събудих се запитах дали сънувам все още 🙂
Аз току-що гледах филма и честно казано, като ставах от стола си, се зачудих дали не сънувам:)
Определено си заслужава човек да го гледа, изпипан откъм детайли, страхотни визуални ефекти, саундрак /все пак е Ханс Цимер/, силно сценично присъствие и най-важното – кара те да си зададеш някои въпроси, след като си го гледал.
Само не ми стана ясно как тези “прожекции” както ги наричат едва ли не водят свой собствен живот при положение, че само сънуващият може да ги ръководи по някакъв начин… Ако има разбрали, моля за обяснение 🙂
Това вече е един от филмите, които бих гледала отново.
уоу
Фроузън, страхотно ревю, впечатлена съм.. мисля съвсем скоро да гледам филма.
п.п. По принцип често ме навестява това чувство, да ли не сънувам в будно състояние.. да видим как ще стана от стола след филма 🙂
не в илюзията дали сънувате или не е най-голямото достойнство на филма, но определено е интересно да си направите такава самооценка 🙂 гледайте, ще чакам тогава реакции
Вчера го гледах и филма просто е грабващ. Наистина се чудиш сега в кое ниво на съня си изобщо в него ли си или какво става… Много интересен филм – препоръчвам го горещо 🙂
@ Prosist – чудя се дали наистина има за какво да се чуди човек – не мисля, че сюжетът е чак толкова сложен. Объркваш се и така гледаш с объркани очи и ум 🙂 Както писах и по-горе, човек в един момент го възприема като низ от случки и не ти прави впечатление има ли физическа и сюжетна логика или не.
Няколко въопроса към тези, които са гледали Inception внимателно
1. Защо когато той завъртя пумпала успя да й втълпи мисълта, че света не е истински, нали за да се интегрира мисълта като своя човек сам трябваше да стигне до нея. Как завъртането на пумпала в сейфа е довело до зараждането тази мисъл у нея.
2. Как успяха да се върнат Cobb и Saito. Нали за връщане на по-горно ниво трябваше някой да те “ритне” и трябваше да се постигне синхронизация между всички нива.
3. Ако все пак от най-дълбокото ниво може чрез смърт директно да се излезе от съня, защо тогава, когато Saito е попаднал там просто не се е самоубил веднага и така да се събуди?
4. Каква по дяволите беше ролята на пешката (тотема на мацката). Защо трябваше да се загуби толкова време от филма да й се обяснява, пък да показват как си я изработва сама, че после как я показва и на Cobb…
5. Не ми стана много ясно и за тотемите – ако се държи необичайно, то значи си в нечий чужд сън, чиито архитект не знае за свойствата му, но как разбираш, че не си в собствен сън? От тая гледна точка ако Cobb на края на филма е заседнал в собствения си сън, неспособен да различи действителността от съня, тогава не се ли предполага, че щом той знае как действа пумпала, той ще може да манипулира поведението му. Нали това беше всъщност идеята, че архитекта на съня не трябва да знае действието, защото тогава може да го манипулира…
6. При положение, че Cobb и Mal, в момента, в който се самоубиват на релсите са млади как става така, че той й казва “Но ние остаряхме заедно” и след това ги показват как вървят като старци все едно това е един вид спомен. Нали уж в момента на самоубийството си са седяли толкова дълго там (50 години), че са почнали да не различават действителността от съня. Как се случва това, че по някое време са били стари, а после пак са млади?
…. Има и още неясни моменти относно филма, не знам дали аз не съм гледала внимателно, или има недомислици в сценария. Ще съм благодарна, ако някой може да ми отговори, но оповавайки се на факти от филма, а не на разсъждения.
Супер наблюдения, Мишел. Аз не смея да се занимавам с обяснения – може да се огледаш за други ревюта. Днес cinemascrotum пусна супер подробен разбор на филма – иди го погледни. Иначе точно това си мислех след като гледах филма – че е пълен с бъгове, дразнещи чак. Може да е сценарна немощ, ноже да е уж нарочно, ако приемем, че сценаристът е гений (което е едва ли е така) – да сме объркани и хайде сега, ние нищо не разбираме.
Интересно въпроси, обаче сигурно трябва да го гледам пак и пак, за да мога да дам обяснение, ако такова е възможно. 🙂
Филмите на Дейвид Линч са развили у мен внимание към всеки детайл :))
Явно ще трябва да гледам още няколко пъти “Генезис” за да намеря отговор на въпросите си 🙂
може би там е клютът към рекламната стратегия 😉
Да ти кажа чесно поне аз доколкото разбрах човека си е закотвен в собствения си сън и така и не можа да излезе, всички останали герои са в главата му. По пътя на логиката жена му /ако съществува в реалния свят/ със самоубийството си е излязла. Това е поредния филм, в който “лошите” дадаха повече жертви отколкото талибаните за 5 години. ефекти супер – останалото слабичко.
И това е една възможна трактовка на филма. Всичко е възможно – като един безкраен лабиринт е. Но този може да е точно обърнатото огледало на режисьорската импотентност на Нолан. Или пък не? 🙂 Какво мислиш?
Не съм наясно как точно да ти отговоря затова пиша реплай на нещо си – лабиринт няма във филма – погледни как започва – от никъде просто се появват – точно както Коб обясняваше на малката като я учеше. През цялото време жена му обясняваше истината. Имаше накрая сцена в която той й обесняваше, че е проекция и заради това не си спомня че са остарели заедно – е ако това е вярно, следва че той контролира съня – ако е просто проекция от неговото съзнание би трябвало да знае това което знае и той. а и като пгледнеш децата накрая са абсолютно същите както той си ги представя. а и кой ги гледа?
Ще се опитам да ти отговоря на някои въпроси, както аз ги разбирам и бързам да кажа, че съм гледал филма само веднъж, така че не давам гаранции 🙂
1. Ами, ако си следила внимателно сюжета, тя криеше сейфа си от него, следователно тя не знаеше, че Коб го е намерил и е завъртял пумпала. След като е видяла после, че се върти тя е стигнала САМА до идеята, че това е измислен свят (сън).
2. Мисля, че от “бездната”, самоубийството е възможен вариант, ще ти обясня в 3та точка.
3. Когато попаднеш там, губиш представа за това кое е истинско и кое не. Та ако не си сигурна, че живееш в измислен свят би ли рискувала да се самоубиеш? 🙂 Ако се замислиш, ще видиш, че Коб повтори думите на Сайто “you must give me a blind leap of faith” и да му повярва, че това е лъжа за да се самоубият и да се върнат.
4. Честно казано за това си права. Може би искаха да покажат, колко бързо се приспособява малката.
5. На края на филма, финала е отворен.. кой изобщо може да даде отговор за отворен финал 😕 Нали за това е ОТВОРЕН 🙂 Иначе ти изгубих нишката на въпроса. На края на филма, лично за мен, има няколко варианта, като единия е, че ужким истинския свят във филма, излиза сън и, че Мал е жива някъде в истинския свят 🙂 Иначе, тотемът представлява нещо, което в сънищата се държи странно, без значение чий е сънят .. аз така го разбирам 🙂
6. Това си го помислих докато гледах филма, но мисля, че е напълно целенасочено направено, понеже си говореха и си го представяха заедно в момента на филма. Иначе щеше да е тъпо да покажат как двама старци лягат на релсите, не мислиш ли ? 😀
Е надявам се да съм отоговорил поне на част от въпросителните ти 🙂
Леле, какъв драматизъм създаде този филм 🙂 Мерси за отговорите, Impaler [ама защо толкова страшен ник :-)] – мисля, че на всички ще им бъде интересно да ги прочетат и дадат своя вариант.
за мен далеч по-важни са следните моменти, в които филмът повтаря традицията:
1. има японци, които доминират ландшафта и в “Невромантик” на Гибсън
2. има корпорация – че кой ли не прави филми за корпоративната власт, но най-вече: романите от 20-та година насам се занимават точно с това.
3. героят-фауст, който иска да премине всички граници
4. сигурно има още 🙂
Като гледах Генезис имах чувството че е крадено от сериала Герои.
Всъщност филма изплаши доста кинаджии
http://rollingstone.bg/?p=6140
@michelle – мисля, че макар и с малко закъснение мога да се опитам да отговоря на въпросите ти
Въпрос 1: Защо когато той завъртя пумпала успя да й втълпи мисълта, че света не е истински, нали за да се интегрира мисълта като своя човек сам трябваше да стигне до нея. Как завъртането на пумпала в сейфа е довело до зараждането тази мисъл у нея.
Отговор 1: Ако си спомняш тя по-рано редовно ходеше да си го проверява и той си беше спрял и не се въртеше (или по-вероятно тя изобщо не го е завъртала, не е искала да знае, оттам и “a secret she once knew, but has chosen to lock away”. Той го завъртя, така че когато тя отиде да провери… Предполагам че не е направил САМО това, просто са искали да покажат събитието по символично-опростен начин.
Въпрос 2: Как успяха да се върнат Cobb и Saito. Нали за връщане на по-горно ниво трябваше някой да те “ритне” и трябваше да се постигне синхронизация между всички нива.
Отговор 2: Изтече им действието на упойката. За нещастие на ниво “unconstructed dreamspace” десетте или колко там часа са им се видели доста дългички…
3. Ако все пак от най-дълбокото ниво може чрез смърт директно да се излезе от съня, защо тогава, когато Saito е попаднал там просто не се е самоубил веднага и така да се събуди?
Отговор 3: Защото не му е хрумнало, че сънува. Той нямаше тотем. Нито чак толкова богат опит в това. Щом Мал е изпаднала в дълбока заблуда (а е била подготвена), можеш да си представиш какво би станало с неподготвен човек като Сайто.
4. Каква по дяволите беше ролята на пешката (тотема на мацката). Защо трябваше да се загуби толкова време от филма да й се обяснява, пък да показват как си я изработва сама, че после как я показва и на Cobb…
Отговор 4: Предполагам беше момент, чрез който да покажат ъъ… израстването й? Не знам. Все пак трябваше по някакъв начин да демонстрират, че тя е подготвена за това, което ще й се наложи да прави след 20 минути екранно време.
Въпрос 5 – Не ми стана много ясно и за тотемите – ако се държи необичайно, то значи си в нечий чужд сън, чиито архитект не знае за свойствата му, но как разбираш, че не си в собствен сън? От тая гледна точка ако Cobb на края на филма е заседнал в собствения си сън, неспособен да различи действителността от съня, тогава не се ли предполага, че щом той знае как действа пумпала, той ще може да манипулира поведението му. Нали това беше всъщност идеята, че архитекта на съня не трябва да знае действието, защото тогава може да го манипулира…
Отговор 5 – Ми примерно тотемът на Мал работеше по съвсем различен начин от описанието на другите тотеми. Цитирам – “if you spin it in a dream, it will never stop. It will spin and spin and spin”. От друга страна обяснението на Артър – “See, only *I* know the balance of that particular loaded die” говори за обратното – неговият тотем има друго действие. Всъщност излъгах по-горе – нямам конкретен отговор, само предположения. Една от по-смелите теории е, че тотемът на Мал/Дом е различен, защото… той сънува през цялото време на филма. И тази “heist” мисия всъщност не е това, което е, а вместо това бащата на Mal и Ариадна (момичето с лабиринтите от древногръцката митология, колко удобно) заедно със старите му приятели се опитват да го извадят от limbo, откъдето така и не се е върнал. Аз лично не съм привърженик на ТОЧНО тази теза и мога да обясня защо, но ще стане прекалено дълго.
Въпрос 6: При положение, че Cobb и Mal, в момента, в който се самоубиват на релсите са млади как става така, че той й казва “Но ние остаряхме заедно” и след това ги показват как вървят като старци все едно това е един вид спомен. Нали уж в момента на самоубийството си са седяли толкова дълго там (50 години), че са почнали да не различават действителността от съня. Как се случва това, че по някое време са били стари, а после пак са млади?
Отговор 6: Може да я е излъгал (в смисъл той лъже проекцията). Може да са остарели, а после да са се подмладили (сън е, все пак, строили са градове от нищото). И аз не съм много сигурен за това.
Малко стана да хейтваме по филма, но явно не само аз съм се подразнил.
Много обичам, когато героите обясняват нещата, но не ояснения от типа за какво служи тотема, а за това, например как магическите куфари с кабели правят споделената вътрешна мрежа. Нещо, което филма не направи.
Плоски идеи като математическа формула за определяне на времето. И защо аджеба ако те убият влизаш в мизерията. Нали пак е сън? И все едно през 100% от времето в което спиш, съня не спира. Така и така имаше лесно убиваеми агент Смитовци, можеше да сънуват и че спират куршуми примерно.
И защо защитата на подсъзнанието трябваше да е само с човешка дейност. Падащи мълнии по главите или вулкани вършат по-добра работа даже.
И най-вече: Що за сънен архитект си, владеещ адвансед техники, ако ще ти трябва тотем. И какво необичайно държание може да има една фигура. Даже не светеше като буквите по папирусите в Шифъра на Леонарно :))))))) :П
Друго, което не можах да разбера.
Защо му трябва на сънуващия да го бодат с препарати и да му пускат пак куфар, като вече всички сънуват. Жертвата не знае за магическите куфари и препаратите.
И ако се абстрахираме от всички холивудски недодялки, да, хареса ми доста 🙂 Сега ще чакам някой все пак да направи по-як филм по темата, където всичко има обяснение и по-малко пропуснати неща.
Радев, може да се цаниш ти за сценарист 🙂 Без майтап! Не, сериозно, мисля, че хубав алтернативен Инсепшън би се получил по коментарите за недодялки. Само Нолан да слуша и да си води записки!
Аз ако стана сценарист.. ще закрият кината военните 🙂
Ако направим нов филм ние, ще е най-якия 🙂
(айде, излизам в отпуска ден-два)
не може да бъде – излизаш в отпуска! 🙂 това си е цяло чудо
За мен края на филма е доста интересн, в смисъл такъв, че ми прави впечатление, че когато Коб се събужда в самолета и всички от неговия екип му се усмихват а и включително след като минава през пропусквателната на летището(Само Фишър имаше въпросителния поглед на Коб)… а той ги гледа с широко отворени очи, все едно, че точно ги е сънувал, но не ги познава в реалния живот…демек”Генезисът” да не би да е направен на Него(Коб), за да излезе от неговия сън, който той дълго се е лутъл в бездната , защото трудно преживява смъртта на жена си?
А в действителност неговия екип(Артър и др.) са хора, които да му внедрят идеята, по заобиколен начин, че трябва да излезе от съня си и да се върне при децата си…
Затова накрая така приятелски му се усмихват, и подсказват, че са му помогнали… но той разбира се не ги познава…, така ги гледа все едно, че ги познава от някой сън… 🙂
НЕ ЗАЩИТАВАМ това мое виждане за края на филма, но не искам да го пренебрегвам и това в случай, че съм прав, въпреки, че другата ми версия за излизане със Сайто от съня или пък не са излязли, заради отворения край с завъртането на пумпала ми изглежда по възможен вариант…
Ще съм благодарен, да чуя и др.мнения за безизразното лице на Коб, към екипа си на края на филма, защото това ме обърква доста накрая! 🙂
Иначе музиката на Ханс Цимер е страхотна и много надъхваща за чертане…, ако сте архитект 🙂 )))
Хей, супер впечатления за един така малък и уж незначителен детайл. Харесва ми, че тълкуваш така този момент. Разбира се, че има и такава версия на края – то точно там е капанът на Нолан – да мислим какво ли не и постоянно да се питаме. А дали пък е капан или режисьорска немощ? По-скоро първото.
@ dimit1r2171: гледа ги някоя фея 😉 Радвам се, че все още народът се вълнува и гелда филма
Тотема на Коб (пумпалчето) – ВИДНО намаля скоростта си на въртене преди финалните надписи, което значи че ще спре всеки момент да се върти и Коб се намира в реалността, а не продължава да сънува! 🙂
Но се държи интересно накрая минава през всичките си приятели след летището и едно “чао” не им казва, нито ги поглежда даже сякаш не съществуват. Изперкала работа, болен филм 😀
Е, чак болен 🙂 Лудница голяма е
Отговора се крие не в пумпала ,a в оговора на детето на края какво строиш ”kъща на скалата” :))))))))))))))))))))