Не дишай за миг… за увереността

Уверени бебета

Знаете ли кое ни отличава генерално от децата? Наблюдавайки едногодишния си син през последните месеци, забелязвам с каква увереност се мята във всичко ново и непознато. (Буквално се мята и завършва с дузина цицини и синини). И си мисля как ние, големите, бавно и методично губим увереността си през годините, която отстъпва място на горчивия опит и песимизъм.

Растем, трупаме опит, негативен, приятен и полезен. Стремим се към всякакви постижения и неусетно се оказваме в капан, в който даже въздухът е напоен с тревога и стрес, където мислим твърде много, а действаме рядко. За разлика от малките ‘безразсъдни’ същества, дошли на тоя свят преди броени години, които всичко искат сами, ние се крием от промените, от новата посока, от цели, които дразнят интереса ни, но пък са свързани с известен риск.

Задавам си въпроса – кога за последно действах смело? Май не беше много много отдавна, но ето че все по-често ме е страх да не си счупя главата, както и тази на мъника до мен. А виждали ли сте как малките човечета за миг задържат дъха си, ококорват очи и се втурват към новото? През глава. Без колебание. Страшно им завиждам за това.

Увереността можела да се научи на дърти години. Въпреки колебанието, съмненията, страховете и миналите неудачи, всеки, казват някои модерни бихевиористи, може да се научи да действа решително, като смело посреща предизвикателствата. Никога не е късно да науиш стара мечка на нови номера, да знаете.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s