Кипър – островът на съкровищата

Това няма да е пост за забележителностите на Кипър!

vlastelina na nikosia

Удоволствието, наречено Кипър, ми се е случвало едва два пъти и то все по работа, така че не мога да ви кажа кой знае какво за туристическите обекти. За сметка на това, както някои от вас знаят, винаги се опитвам да гледам хората, да уловя начина на живот и да разбера възможно най-много за нещата зад опаковката.

Разказът ми започва с един тъжен факт, с който местните живеят години наред: за кипърците Кипър е родина, 36% от чиято територия е окупирана от 40-хилядна турска армия, а 4% – суверенна територия на Великобритания, където важат британските закони. Родина, в която официалният език е гръцки и почти всеки казва, че е грък, но и родина над чиято столица Никозия е надвиснала планината Беш парма (Петте пръста), с изсечени по склоновете й знамена на Турция и Севернокипърската турска република, за да не забравят кой е от другата страна. Разбира се, историята никога не е едностранна и кипърските турци сигурно ще ви разкажат по-иначе.

Кипър е страна, изградена върху типичната гръцка любов към живота, но прорязана от барикади. С народ, затворил и изоставил къщите си в градове и села като Фамагуста, но съградил едно от най-райските кътчета на земята. Със стиснати от злоба зъби. Във всяко такси, във всяка дюнерджийница, в кафенетата и по улиците може да се заговорите с хора, които да ви кажат, че не са щастливи от разсичането на острова им.

old and new cyprus nicosia

И все пак, днес Кипър е една от най-привлекателните туристически дестинации. За три-четири дни можете да пообиколите южната част на острова и да видите толкова история (маркетинг?), събрана накуп, че ще ви стига за няколко живота напред. Най-красивата от гръцките богини Афродита, е родена от пяната на морето край Пафос. Кипърците умеят от няколко камъка да направят забележителност, за което безкрайно ги уважавам. Идете и вижте родното място на богинята, достъпът до там е изключително лесен, защото магистралите са шеметни.

zelenina i svejest v kipar

Никозия, или Лефкосия на гръцки, е съчетание от ориенталска мистерия, гръцка лекота на живот, островитянска жажда за приключения и лек провинциализъм в най-добра форма. Да не изпускаме и мързела. Тук сякаш мързелът е издигнат в култ, макар че не видях негов паметник наоколо.

Живот така или иначе не липсва. Търговия, образование, медии, спорт, банки… спокойно можете да сложите последните първи. Една невидима машинка цъка и дърпа икономиката на Кипър напред – машинката, наречена “пари”, и за да сме по-точни – “европейски пари”. Те смазват всички чаркове на местната икономика и вдъхват още повече живот на острова.

Иначе, като типична маратонска нация, кипърците си падат по спорта. Има десетки стадиони и игрища, които работят и до късно вечер. Е, като южен народ, обичат и зрелищата. Да попаднеш на мач на Омония или някой друг футболен гигант е преживяване, което заслужава много разкази – преминаването на центъра на Никозия след поредното дерби е цяло приключение, подобно на всенародните екзалтирани веселби по българските улици през ’94-та. Помните ги, нали? Затова, преди да летите до Ларнака, информирайте се за текущите футболни срещи, защото иначе краткият трансфер може да ви отнеме около 2 часа, прекарани в задръстване.

kipar omonia football

Слънце тук не липсва. Вали два пъти в годината, така че ако сте в Кипър и вали, или сте големи късметлии или сте онзи шофьор на камион, който Дъглас Адамс прозира, че е Бога на дъжда. В резултат, а и понеже е остров без кой знае колко високи планини и буйни реки, Кипър е доста сух и безводен. Но заради водоснабдителната система от хиляди резервоари, която вероятно си съперничи с подобни иновации в Швейцария, вместо суша, тръни и пущинаци, навсякъде ще видите зеленина, цветя и свежест.

cyprus paradise

Не се изненадвайте, че ще срещнете много кипърци, които говорят български и поназнайват някой друг мръсен виц. Причината е, че България е сред първите и от малкото страни, които признават страната и в подкрепа на тази линия на политика – отваря образователната си система за кипърците. Всички те са слънчеви, отворени хора, които сякаш са потънали в един безметежен спокоен свят.

Българската диаспора разбира се е много сериозна – има местен български вестник, по РЕП-овете се продават ШОК и други жълти вестници и почти навсякъде където се обърнете, ще ви посрещне някой сънародник – труженик в примамлив Кипър.

nicosia mosque

Усмивки, слънце, добродушен мързел. Ако трябва да обобщя повърхностния си поглед върху Кипър в три думи, това ще са те. Кипърците не са перфектни, но пък има какво да се научи от тях. Прилича хем на Европа, хем на Гърция, хем на Ориента. Рано сутрин чуваш гласа на имама, но пък и камбани, клаксони и международна реч. Може да са тъжни, но не са отчаяни. Да им пожелаем успех и мирен изход от преговорите.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s