Не дишай за миг… за увереността

Уверени бебета

Знаете ли кое ни отличава генерално от децата? Наблюдавайки едногодишния си син през последните месеци, забелязвам с каква увереност се мята във всичко ново и непознато. (Буквално се мята и завършва с дузина цицини и синини). И си мисля как ние, големите, бавно и методично губим увереността си през годините, която отстъпва място на горчивия опит и песимизъм.

Растем, трупаме опит, негативен, приятен и полезен. Стремим се към всякакви постижения и неусетно се оказваме в капан, в който даже въздухът е напоен с тревога и стрес, където мислим твърде много, а действаме рядко. За разлика от малките ‘безразсъдни’ същества, дошли на тоя свят преди броени години, които всичко искат сами, ние се крием от промените, от новата посока, от цели, които дразнят интереса ни, но пък са свързани с известен риск.

Задавам си въпроса – кога за последно действах смело? Май не беше много много отдавна, но ето че все по-често ме е страх да не си счупя главата, както и тази на мъника до мен. А виждали ли сте как малките човечета за миг задържат дъха си, ококорват очи и се втурват към новото? През глава. Без колебание. Страшно им завиждам за това.

Увереността можела да се научи на дърти години. Въпреки колебанието, съмненията, страховете и миналите неудачи, всеки, казват някои модерни бихевиористи, може да се научи да действа решително, като смело посреща предизвикателствата. Никога не е късно да науиш стара мечка на нови номера, да знаете.

Дайте шанс за зеленчука: Тученица

Все се каня да драсна един ред похвално слово за тученицата (или тучница) и все двайсетте и четири часа на денонощието сякаш се засмукват от някаква черна дупка, без да съм успяла да го направя. Но ето сега най-сетне сядам да споделя едно полезно кулинарно откритие.

Tuchenica

Миналото лято мама ми каза, че прочела статия в интернет за това колко полезна, богата на наситени мазнини и популярна на Запад е тученицата (лат. Portulaca oleracea, common purslane на английски) Тази, както я наричат бабите, тревка се продавала за не-знам-си-колко евро в Германия и от нея ставали супер салатки, та даже и таратор. И ето ни, на гости на мама преди няколко месеца и тя ни набра сладка сочна тученица направо от градинката в задния двор.

Като кърмеща майка вегетарианка гледам да се информирам какви вещества има в храната ми и по възможност в чинията ми да намират място все полезни храни (не задължително супер храни, но и те са в менюто ми). Няма да ви изненадам, като спомена, че Омега-3 мастните киселини са особено важни за развиващия се детски организъм. Те са онези малки гадинки, от които се изгражда миелиновата обвивка на мозъка на бебетата. И ако някой ви казва, че за да е умно детето ви, му давайте мазничко, не разбирайте, че трябва да го охранвате със сланинка, беконче, масалце и т.н.

Разбира се, може да си набавите такива мазнини от сьомгата, но тъй като аз риба не ям, използвам всеки възможен друг продукт, за да бъде храната ми богата на ненаситени мазнини. Моето дневно меню се обогатява с тях чрез авокадо, зехтин, рапично олио, ленено семе, последното от които ям еднаквно успешно и с овесени ядки и в салати.

Последно ще кажа, че според някои източници в тученицата има и токсични вещества. Реших, че са в пренебрежимо малко количество, за да са заплаха за мен или Борис и смело приготвих тази сочна и много питателна салата. Ето какво ви трябва за нея:

  • 20-30 стръка тученица
  • 30г варен зрял боб (ако само за това ще си купите консерва, по-добре не слагайте фасул)
  • 5-6 бейби морковчета (по-известни като малки пресни моркови)
  • авокадо на вкус
  • натрошено сирене на вкус
  • много магданоз
  • зехтин / олио от рапица

Сега остава само да дойде пролетта и хуквайте към градините в търсене на тученица. Да ви е сладко!

Последният ден, в който не бях майка

11 февруари 2013 г. сутринта беше началото на последния ден, в който не бях майка. По нищо не личеше, че след по-малко от осем часа Борис вече щеше да бъде роден.

Нямаше как да съм подготвена за първото си раждане и няма как този ден да е специален, особено когато раждането се случва три седмици преди термина. Куфарът ми беше стегнат и чакаше. Документите, направлението, договорът за стволовите клетки и т.н. – всичко беше готово, но самата аз не знаех какво и как ще се случи.

Знаех само едно – довечера синът ми ще поема първите си глъдки въздух. Затова просто тихо се усмихвах и гледах краката ми да не треперят много-много 🙂

На път за Майчин дом

Пътят до Майчин дом ми се стори безкраен. Вече нямах търпение всичко да започне. Сърцето ми препускаше лудо, а разумът ми се опитваше да ме държи бодра и свежа.

Не знам каква е тази усмивка – нервна, паникьосана или нетърпелива. Може би и трите накуп… Или пък повече се плаша, защото Марто я прави, докато взема един завой почти без да гледа? 😉

Последният ден, в който не бях майка

Исках да родя естествено. В продължение на месеци ходех на курс по йога за бременни и бях убедена, че всичко ще протече както трябва. Готвех се и за болката и за страха от неизвестното. Но Борис реши, че трябва да го чакам търпеливо и не се появи шест часа след началото…

Благодарна съм на страхотния д-р Веселин Дяволов за перфектното цезарово сечение, безпогрешна преценка и уникална човещина. Благодаря и на екипа на Операционния блок в Родилна зала на Майчин дом за грижите, милото отношение и успокоителни думи. И така, в 18:28 ч. на 11 февруари 2013 г. аз и Мартин станахме родители за първи път.

Синът ни дойде на този свят с голяма борба, борейки се дори и с доктора, който се опитваше да разплете омоталата се около врата му пъпна връв, бори се и през безкрайните дни след това, които прекара в отделението за интензивни грижи. Но няма да ви занимавам с неговите нелеки патиланства, които надявам се са го калили за живота.

Днес Борисчо е едно страхотно бебе, което майка му и баща му водят навсякъде от 20-я му ден насам. Надявам се, че е щастлив и се радва, че е попаднал при нас. Ние можем само да сме благодарни, че сме благословени с него. А майка му вече не помни какво е било преди последния ден, в който не бях майка 🙂

Паметта на водата от Шийла Стивънсън

Миналата седмица популярният в средите театрален ПР Димитър Цонев ме покани да пиша за театър, ей така, като независим блогър. Измежду класическите постановки аз реших да си избера един дебют – “Паметта на водата” на британката Шийла Стивънсън.

паметта на водата Вийла Стивънсън

Обичам да чета и пиша за работата на съвременници. Те са ми по-интересни, по-близки, разбираеми и значими. А пък и вода… символът на водата ми е страшно важен сам по себе си. Така че изборът измежду Шекспир, Чехов и Фриш не беше труден.

И така с Мартин се вдигнахме и отидохме до НАТФИЗ, за да видим какви ги е свършил режисьорът Стоян Радев и трупата на Варненския драматичен театър. Бяхме почти като две табули рази. Само едно малко притеснение се прокрадваше заради фразата “три сестри… смъртта на майка им…”, която ми се мярна някъде из Интернет. Обещахме си, че ще си тръгнем, ако много се отегчим.

Та за пиесата. Ако ви изкушават камерните представления, задушевната обстановка на “Паметта на водата” ще ви допадне. Може да я наречем черна комедия с мелодраматични елементи, която ни представя наситен психологически свят на три сестри, уж поели живота си в ръце, но очевидно вкопчени в миналото.

Самото заглавие на пиесата не предполага кой знае каква дълбочина на тематиката, която да ви затормози. Всъщност няма да откриете нищо изненадващо или завъртяно и по отношение на сюжета. А и не това тормози драматурзите през 90-те, нали? Пиесата се основава на дълбоки психологически портрети, къде типични и очаквани, къде – не. Зрителят е поканен да гледа разголването на душата на жени, отнесени от вихъра на ежедневието, но здраво стиснали спомените си, които не им дават мира, спомени, които не само са неизличими, но които водата преповтаря.

Това, на което пиесата дължи успеха си в родния си вариант, всъщност е брилянтната игра на актьорите Веселина Михалкова, Теодора Михайлова, Даниела Викторова и Гергана Плетньова, както и деликатното, но витално участие на Владислав Виолинов, който се изявява и в ХаХаХа ИмПро Театър, и Николай Божков. Защото иначе много лесно може да си каже човек, “ох, ама това си го имам вкъщи, защо ми е да гледам драмите на другите?!”. Актьорите обаче създават стабилни пълнокръвни психологически образи и дори само, за да проследиш развитието им, пак ти стига.

От друга страна, гледайки отвъд сюжета и пак с фокус върху играта, ще видите, че тази на пръв поглед мелодрама, съдържа в себе си много жизнеутвърждаващи послания. Не че има кой знае какъв катарзис, не че героите стигат до някакви гигантски метаморфози. Просто постойте и погледайте “Паметта на водата” като една приятна постановка, която напомня да не губим времето си, да не се поддаваме на стокхолмския синдром в любовта, да бъдем смели, да споделяме, да не таим горчивина, да говорим за тревогите си, да обичаме и най-вече – да простим.

И най-сетне, постановката като че ли е симптоматична и за годините и тревогите от края на миналия век, за предизвикателствата пред жените, които трябва да се наложат в професията си и да отстояват сексуалната си свобода, за края на патриархалното общество и проблемите, произтичащи от това. Тя е за пораснали момичетата, които въпреки привидната си сила искат “само една прегръдка, нищо повече”.

Като се замисля, “Паметта на водата” не е перфектната пиеса за дъждовна неделна вечер, но пък със сигурност не оставя горчивина в съзнанието ти. Без колебание я препоръчам на всеки, който иска да поразсъждава за малките жени на XX век.

А ти, драги ми читателю, кога за последно ходи на театър и какво гледа?

Четвъртата стена – ХаХаХа ИмПро Театър

Миналия месец имах удоволствието за пореден път да гледам представление на ХаХаХа ИмПро Театър, благодарение на любезната покана на Деси Бошнакова.

За да бъдете в безопасност по време на представление на момчетата от импровизационния театър, ще трябва да сте сигурни, че може да издържите на час и нещо неистов непринуден бурен колективен смях. Не трябва да имате нищо против да бъдете въвлечени в едно театрално приключение, да се качите на сцената, да крещите, да насърчавате и окуражавате актьорите, да импровизирате в крачка.

На сцената ще видите уникални превъплъщения, разчитащи и на вашето въображение. Ловко и без излишна суета и суетня в лудешките сюжети ще ви напътстват актьорите Ивайло Рогозинов, Петър Мелтев, Тони Карабашев, Живко Джуранов, Васил Бовянски, Леонид Йовчев, Александър Митрев и други. С една дума, гответе се да се посмеете, без да се налага да дъвчете ядливите телевизионни псевдо-комедийни халтури.

С огнени страсти ХаХаХа ИмПро Театър драсват клечката на четвъртата стена и смело дръпват публиката в своите редици. Имат привилегията да са първи, защото друг в България не го прави. Но не само това ги прави различни. В последното представление, а и в предишни, те се ангажират с каузи в помощ на хора в беда – през декември момчетата играха безплатно, за да наберат средства за лечението на Михаил Бояджиев, с усмивка.

При първа възможност пак ще ходя да се порадвам на интелигентен театър без граници. Идете и вие, само внимавайте да не се пристрастите. 😉

М като Мантра

По-наблюдателните мои читатели сигурно знаят, че обичам йога. Тя е от заниманията, които ми доставят истинско удоволствие във всякакъв аспект – физически, психически, културен и духовен.

Най-важните неща, които ми дава йогата, са концентрация, дишане и релаксация. Физическото идва на второ място, но и то има своята немалка роля. Въобще, йогата е моят начин за справяне с всичко и горещо я препоръчвам на всеки, който иска да промени живота си.

Когато минете нивата за начинаещи, ще се появи естествена нужда да напредвате все повече и да се обогатявате с нови знания. Ще ви стават интересни не просто асаните (позите), но и пранаяма (дишането), йога нидра (релаксацията) и не на последно място – мантрите.

В този пост ще споделя с вас няколко мантри, които напоследък слушам постоянно. Това са Tare Mantra и мантрите, изпълнявани от Deva Premal. Заслужава си да чуете и нещо от Snatam Kaur, ако ви изкушава релаксиращата музика.

Много хора се плашат да пеят мантри, защото за тях е папагалско повтаряне на фрази, които не разбират. Преди години аз самата мислех изпълняването им за ненужно и надуто позьорство. Исках само асани и медитация, без да се вторачвам в някакви си песнопения. Струваше ми се сектантско, далечно и непонятно.

По-късно осъзнах, че вибрациите на мантрите са изключително въздействащи и енергизиращи. Дори и да не ги разбирате, в тях има много красота и сила, която ще ви помогне лесно да се отпуснете и да се отдадете на физическото натоварване по неподозиран начин. Ще усетите въздействието им като освобождаващо чувство на лекота и баланс.

Има най-различни мантри, но не ги търсете сами. По-добре прочетете някой от официалните сайтове на йога студиата В България, за да се запознаете с тях. От опит мога да препоръчам Yoga InSide на прекрасната Теменуга Стайкова – Теджомая, както и студиото за специални йога практики Yoga Diwali, което посещавам в момента.

Ето я и споменатата вече Таре Мантра, която освобождава от неудовлетворението, страховете, външните опасности и най-вече от вътрешните страхове и заблуди. Насладете й се!


Нова година – нов късмет и т.н.

Новата 2013 година си дойде и уверено вдъхна първите си 13 часа живот. Посрещнах я в лежане на диванчето с много мързел, но с още повече увереност, че годината на змията ще ми донесе нови, вълнуващи и непреживявани досега приключения. Защото така искам!

А вие искате ли да сте щастливи? Искате ли да промените живота си? Или не – за вас е много късно.

Време е за промяна

Ако си казвате: “Къде ти сега промени. Вече съм на 30 и няколко, 40 и няколко, 50+ години… не ми трябват на мен революции… Всичко си върви по старо му, страх ме е да променям нещо в живота си. И така ми е добре. Късно е…”, недейте да четете нататък. Но ако ми позволите да споделя с вас новогодишния си ентусиазъм, вижте предложението ми за това как да предизвикате новия късмет на новата година.

Истината е, че ви трябва само едно вътрешно утвърждение – ако щете, наречето го “санкалпа”, “resolution” или каквото и да е – че искате да скъсате със стария отпуснат и мрачен живот и да се превърнете в отговорен възрастен, който може да вземе живота си в ръце. Но все пак, как по-конкретно може да променим живота си, за да бъде 2013 една много специална, щастлива и благоденствена година?

1. Направете си седмица без думата “Не”
Опитайте, няма да ви ухапе. Този метод от невролингвистичния модел може да ви помогне да се съсредоточите върху позитивните си мисли, избягвайки негативните. От опит мога да кажа, че в резултат ще освободите ума си и ще надскочите спазващото влияние на тъпото ежедневие.

2. Запишете се на курс по чужд език
Само не казвайте, че нямате време, пари, енергия след работа… Вярно е, това занимание изисква много време, усилие, желание и отдаденост, но в замяна ще получите нещо безценно. Не само че ще имате достъп до непознати и неразбираеми култури, хора и история, но ще поддържате ума си свеж и ангажиран по различен начин.

3. По-полека с храната
Става дума за здраве, разбира се – телесно и умствено! Няма да ви изнасям лекции за това как трябва да станете вегетарианци. Винаги казвам и съм убедена, че ако човек е вегетарианец насила и през цялото време мисли за месо, това е по-вредно отколкото да го яде. По-важното: Не се поддавайте пред шарените опаковки на боклуците пълни с Е-та. Гледайте да си набавяте предимно жива храна – свежи плодове и зеленчуци, ядки, кълнове, жито и т.н. Въобще не ми минава номера, че да се живее по този начин е по-скъпо. Килограм киноа е 14-15 лв. – колкото месото, но с толкова киноа готвиш поне 100 пъти. Морковите, ряпата, зелето, картофите, лимеца, орехите, фурмите и ябълките са на напълно достъпни цени. Но стига лирика – изборът е ваш, аз само ви подавам малко информация.

4. Пийте повече вода
Газираните напитки и натуралните сокове ви разяждат бавно, нали знаете? Наскоро прочетох книгата “Вашето тяло плаче за вода” и ми светна пред очите, че с годините притъпяваме жаждата си (казвали ли са ви, че да се пие вода на гладно е вредно?) и след време започваме да я бъркаме с глад. По колко вода пиете на ден? Препоръчителната норма е 8-10 чаши по 250 гр или около 2.5 литра. На мен тази доза ми е перфектна. Прочетете малко по темата и се надявам, че ще заобичате водата повече.

5. Чувствайте се добре и сами
Защо пък това да е важно? Стигнала съм до извода, че за да живееш добре с някого, първо трябва да си се научил да живееш добре сам. Само когато си сигурен, че и сам можеш да понесеш непосилната лекота на битието, само тогава можеш да си готов за нова вдъхновяваща и изпълваща връзка. Тук ключови са самоуважението и любовта към себе си – само ако ги притежавате, може да уважавате и обичате и другите. Да Обичаш Себе Си изисква усилия, но се отплаща.

6. Променете relationship статуса си във Facebook
Като за начало най-добре прекарвайте възможно най-малко време там (това е препоръка и към мен самата). Намерете сила в себе си да прекратите старата връзка, която не ви удовлетворява, а само ви тегли назад. Плашещо е, да, особено когато си преминал някаква общоприета възраст за задомяване или раждане на деца, но много по-добре ще се чувствате, след като сте се освободили от една задушаваща връзка. Или пък намерете сила да кажете “Обичам те”, ако това наистина е така. Не стискайте любовта за себе си. Ако наистина я изпитвате, споделете я, дори и с риск да не ви отвърнат със същото. Или пък помогнете на човека до вас да се промени, за да поеме вашата връзка по нов път…

7. Захванете се с нещо ново
Свободни сте да експериментирате в нови сфери непрекъснато. Ако не можете сами, поканете и приятели или се присъединете към техните хобита. Туризъм, нов спорт, йога… купете си колело, стига сте губили време в моловете, ДИШАЙТЕ! Да не говорим, че чрез новите начинания ще се срещнете и с нови хора.

8. Казвайте истината в очите
Това може да е особено болезнено, или поне да ви се струва така. Но ако наистина ще започнете да Обичате Себе Си, ще трябва да сте откровени. Не гълтайте омраза, болка, страдание, недоизказани тревоги, страхове. Не се тровете с притесненията на другите. Не позволявайте да ви мачкат и спъват полета на мисълта ви. Просто казвайте това, което мислите, дори в следствие да се дистанцирате от определени хора. Щом те не могат да понесат вашата искреност, значи няма смисъл да общувате с тях. Избягвайте негативните хора като цяло. Не забравяйте, ВИЕ СТЕ СВОБОДНИ!

За довиждане
Не, тези съвети не са императивни, не са задължителни, не са укорителни. Ако обаче усетите някакво притискане, докато ги четете, значи и във вас има натрупани страхове, тревоги и неосъзнатости. Отпушете ги. Ще се радвам, ако споделите своите мисли, впечатления и опит по темата за промяната. Не се изживявам като духовен ментор или нещо такова. Просто искам да ви заредя със своите новогодишни мисли, оптимизъм и позитивизъм.

А може и да се запитате колко от тези неща спазвам аз (не че трябва да ви пука). Защото много лесно се дават съвети, нали? 😉 Опитвам се да живея по този начин. От 2013 ще прилагам простичките правила по-горе в още по-голяма степен, дори това да ми се струва трудно. Защото знам, че щастието и късметът са само в мои ръце и че за да ми се случват хубави неща, трябва да ги поискам и предизвикам.