Кипър – островът на съкровищата

Това няма да е пост за забележителностите на Кипър!

vlastelina na nikosia

Удоволствието, наречено Кипър, ми се е случвало едва два пъти и то все по работа, така че не мога да ви кажа кой знае какво за туристическите обекти. За сметка на това, както някои от вас знаят, винаги се опитвам да гледам хората, да уловя начина на живот и да разбера възможно най-много за нещата зад опаковката.

Разказът ми започва с един тъжен факт, с който местните живеят години наред: за кипърците Кипър е родина, 36% от чиято територия е окупирана от 40-хилядна турска армия, а 4% – суверенна територия на Великобритания, където важат британските закони. Родина, в която официалният език е гръцки и почти всеки казва, че е грък, но и родина над чиято столица Никозия е надвиснала планината Беш парма (Петте пръста), с изсечени по склоновете й знамена на Турция и Севернокипърската турска република, за да не забравят кой е от другата страна. Разбира се, историята никога не е едностранна и кипърските турци сигурно ще ви разкажат по-иначе.

Кипър е страна, изградена върху типичната гръцка любов към живота, но прорязана от барикади. С народ, затворил и изоставил къщите си в градове и села като Фамагуста, но съградил едно от най-райските кътчета на земята. Със стиснати от злоба зъби. Във всяко такси, във всяка дюнерджийница, в кафенетата и по улиците може да се заговорите с хора, които да ви кажат, че не са щастливи от разсичането на острова им.

old and new cyprus nicosia

И все пак, днес Кипър е една от най-привлекателните туристически дестинации. За три-четири дни можете да пообиколите южната част на острова и да видите толкова история (маркетинг?), събрана накуп, че ще ви стига за няколко живота напред. Най-красивата от гръцките богини Афродита, е родена от пяната на морето край Пафос. Кипърците умеят от няколко камъка да направят забележителност, за което безкрайно ги уважавам. Идете и вижте родното място на богинята, достъпът до там е изключително лесен, защото магистралите са шеметни.

zelenina i svejest v kipar

Никозия, или Лефкосия на гръцки, е съчетание от ориенталска мистерия, гръцка лекота на живот, островитянска жажда за приключения и лек провинциализъм в най-добра форма. Да не изпускаме и мързела. Тук сякаш мързелът е издигнат в култ, макар че не видях негов паметник наоколо.

Живот така или иначе не липсва. Търговия, образование, медии, спорт, банки… спокойно можете да сложите последните първи. Една невидима машинка цъка и дърпа икономиката на Кипър напред – машинката, наречена “пари”, и за да сме по-точни – “европейски пари”. Те смазват всички чаркове на местната икономика и вдъхват още повече живот на острова.

Иначе, като типична маратонска нация, кипърците си падат по спорта. Има десетки стадиони и игрища, които работят и до късно вечер. Е, като южен народ, обичат и зрелищата. Да попаднеш на мач на Омония или някой друг футболен гигант е преживяване, което заслужава много разкази – преминаването на центъра на Никозия след поредното дерби е цяло приключение, подобно на всенародните екзалтирани веселби по българските улици през ’94-та. Помните ги, нали? Затова, преди да летите до Ларнака, информирайте се за текущите футболни срещи, защото иначе краткият трансфер може да ви отнеме около 2 часа, прекарани в задръстване.

kipar omonia football

Слънце тук не липсва. Вали два пъти в годината, така че ако сте в Кипър и вали, или сте големи късметлии или сте онзи шофьор на камион, който Дъглас Адамс прозира, че е Бога на дъжда. В резултат, а и понеже е остров без кой знае колко високи планини и буйни реки, Кипър е доста сух и безводен. Но заради водоснабдителната система от хиляди резервоари, която вероятно си съперничи с подобни иновации в Швейцария, вместо суша, тръни и пущинаци, навсякъде ще видите зеленина, цветя и свежест.

cyprus paradise

Не се изненадвайте, че ще срещнете много кипърци, които говорят български и поназнайват някой друг мръсен виц. Причината е, че България е сред първите и от малкото страни, които признават страната и в подкрепа на тази линия на политика – отваря образователната си система за кипърците. Всички те са слънчеви, отворени хора, които сякаш са потънали в един безметежен спокоен свят.

Българската диаспора разбира се е много сериозна – има местен български вестник, по РЕП-овете се продават ШОК и други жълти вестници и почти навсякъде където се обърнете, ще ви посрещне някой сънародник – труженик в примамлив Кипър.

nicosia mosque

Усмивки, слънце, добродушен мързел. Ако трябва да обобщя повърхностния си поглед върху Кипър в три думи, това ще са те. Кипърците не са перфектни, но пък има какво да се научи от тях. Прилича хем на Европа, хем на Гърция, хем на Ориента. Рано сутрин чуваш гласа на имама, но пък и камбани, клаксони и международна реч. Може да са тъжни, но не са отчаяни. Да им пожелаем успех и мирен изход от преговорите.

В Лещен – с пълен джоб лешници

Едно пътуване до Лещен не може да бъде подминато. Просто няма как! Защото Лещен е прекрасен, за няколко дни. За няколко дни, в които населението от лещенчани, равняващо се на двама постоянни жители, през уикендите нараства стократно, та и отгоре.

Ако обичате планината, идете в Лещен; ако обичате дъбовата гора на Западните Родопи, идете в Лещен, ако искате да се потопите в старина и забрава, идете в Лещен.

Моето пътуване до това селце, покорено от тишина и усещане за безвремие, кацнало самотно на обрасъл с пресен габър скат, на няколко километра по лъкатушещия североизточно от Гоце Делчев идеално асфалтиран път, минаващ през колоритна циганска махала, пълна с голи хлапетия, гонещи щастливи кучета… беше незабравимо.

Класическо българско село, с училище-кметство-кръчма в едно, някога изгоряло, кой знае по какви причини. Всичко е като под конец и имаш усещането, че си в дома на хора, предани на гостоприемството, незасегнати от злобата на големия град. Романтика!

И как да не направиш реклама на тая кръчма, с мека дюлевица, пресни гъбки направо от гората и разни други вкусотии, кои от полето, кои от магазина. И как да не спиш спокойно в стаята с одрано агне на пода и кози китеник опнат пред миндера. И как да не ти е леко на душата, като се събудиш, когато те будят пилетата по корията на хвърлей от чардака.

Идете и до Ковачевица и питайте за Йордан, който ще ви разведе по красивите горски пътеки, ще ви разкаже за тайните на планината, ще сподели болките на човека, който няма Facebook или Google+, но е толкова щастлив, че лицето, не издаващо възраст, сияе.

Останалото са мислите ви на път обратно към големия град…

Каяк под наем – удоволствие навътре от брега

Има дни, които текат по-бавно от обикновено, защото са напоени с много приятни моменти. Дни, в които ти идва направо да се разтечеш от удоволствие, защото си направил с тялото си нещо по-различно от това просто да потънеш във виртуалния свят зад монитора с течни кристали.

Накратно, денят започна със следния туит: “Сутрин, рано, кафе, панталон, маратонки, кола, каяк, Искър, здраво гребане… върховното изживяване”

Срещаме се с момчетата от Воден хоризонт в 10.00 ч. След около час и нещо сме натоварили 2 каяка и катерим към язовир Искър. Не може да имаш търпение, зеленината още повече те кара да си мечтаеш за едно хубаво гребане. След малко лутане намираме точния път към нещо, което знаем, че трябва да прилича на Плажа.

Хоп, миг след това сме по каяците, с туптящи сърца и нетърпеливо очакване за гледката извън залива. Да не мислите, че е много лесно да се гребе. Ту те заливат вълни, ту вятърът се завърта, ту се разминаваш на косъм с някой изпувал на повърхността дънер. Но всичко е супер – няма миг колебание или страх. Само жажда за приключение.

След около час, в които предимно каяк-партньора ми Марто гребе, а аз се помайвам, разпускам, пляскам из водата и зяпам поразителната природа, и сме на около 3 км. от старта, се прицелваме в една лагунка отсреща. Трябва да минем още 4 км дотам, защото разцъкваме на зиг-заг, борим се с вълничките и недостатъчното си умение да гребем. Все пак сме начинаещи.

Минаваме ги и след още час, ето ни в лагуната. Няма какво да ви разказвам колко е красиво, какви птици има, как може да мернеш плаха кошута, как дишаш… Просто трябва да се изживее. И след кратък отдих потегляме обратно.

Едно от най-важните неща във водата сякаш дори не е умението да плуваш, а чувството за ориентация. Ако това ви чувство не е много услужливо, по-добре носете компас 😉 Не че в Искър може да се загубиш, но винаги е добре да знаеш къде отиваш.

Взимаме разтоянието наобратно за не повече от час, вече сме хванали техниката и даже ни е малко. Слизаме от каяците, а краката ни трепетят, земята под тях се движи, а сърцата ни пълни с радост. Обещах си тази година да излизам навън. Е, началото е поставено 😉

Ето и малко видео:

Излез навън

Обещанието ми за тази година беше да излизам малко повече навън – сред природата, по реки, планини, писти, моренца и полянки. Обещах си, че няма да седя много много пред компютъра, а ще възстановя попрекъснатата връзка с живота извън София. Вече месец и половина от първата година на второто десетилетие от първия век от 21-то столетие след Новата ера, аз не спазвам съвсем обещанието си, но отдавам този частичен fail само на лошото време. (Частичен, защото рядко, но все пак понякога, играя тенис на маса и ходя на сауна…)

И по този повод, често се случва да завиждам на хората, които живеят извън големия, тъмен, опушен, горящ боклука си за отопление град. Имам чувството, че въпреки заплахата от безпределна скука, която може да те затисне в ъглите на малкото населено място, хората, които все още не са мигрирали в София, живеят далеч по-добре и се вълнуват от едни по-истински емоции.

Та, окрилена от зимни обещания и мързело-пропита до втръсване жажда за адреналин, се захванах да търся не друго, а “приключенски програми”. Търсенето не беше кой знае колко трудно, но в следствие на него попаднах на стотици сайтове. Захванах се да звъня на десетки телефони, за да събера най-добрите предложения. Някои казаха, че е несериозно да се интересувам от оферти за един-двама човека (а аз все пак не търся оферти за тийм-билдинг). Други посрещнаха радушно ентусиазма ми да изхарча някой друг лев за пролетна телесна разтуха. Тук няма да правя реклама на сайтове, защото още не съм опитала нищо, но в крайна сметка ще споделя неподозираните за мен изненади, предлагани на българския туристически пазар и то на сравнително достъпни цени.

Обичам пещерите – оказва се, че не е никак трудно и скъпо да подариш ваучер за организирано приключение в родните пещери. За около 60 лв, може да намерите приключенска програма и да разгледате няколко български пещери + екипировка.

Само бях чувала термина “виа ферата” – но всъщност това е екстремен преход по скален участък с въжена екипировка. Тази услуга също е сравнително евтина за екстремното изживяване, което обещават.

Рафтингът също е нещо, което бих искала да опитам тази пролет. Струма в Кресненското дефиле около отбивката за Разлог е най-доброто място в България. Каякат е другото нещо, което сме планирали за лятото – трябват ти силни ръце, жилетка и много желание за гребане. Пък да видим.

Но засега ще трябва да се задоволя с градския пейзаж и с монотонните му физически удоволствия. За колело на мен ми е още рано, та затова от другата седмица ще гледам да възобновя народните танци. Защото няма нищо по-яко от едно здраво шопско хоро, от което сърцетото ти се разлюлява – от енергия и удоволствие.

Та така – здрав дух в здраво тяло. Спортувайте и се обичайте. 🙂 Ще се видим навън…

Коледа в Испания

Да прекараш Коледа в чужбина е колкото приятно, толкова и тъжно. За хора като мен, които са свикнали на Бъдни вечер да бъдат със семейството си, е непривично да прекарат най-светлите празници в страна, в която не се говори родния им език и нищо, че съм учила разни езици, в магазините пише някакви неща, които трудно се разбират. Ами да – не можах да намеря заквасена сметана, все пак 😦 Та така – моята Коледа 2010 е в Мадрид.

Всичко изглежда хем красиво, хем безкрайно далечно.

Улиците вечер са пусти и ледени. Вятърът си съперничи с някакъв хибрид между мусон и торнадо. Вечерно време, баби на тумби по две по три се разхождат по площадите и се радват на украсата. Гладни мароканци се оглеждат за някоя сделка. Само ирландските пъбове са по-гостоприемни, но пък менюто е толкова бедно, а цените така ирландски, че набързо ти се приисква да наминеш в някоя местна cerveceria и да се пробваш с местните марки пиво.

Всички забелязват нещо – до миналата година Дядо Коледа не е бил на почит. Подаръците се раздават на 6 януари (Reyes Magos – Денят на тримата крале). Но по всичко личи, че влиянието на емигрантите е толкова силно, че в резултат испанската култура някак охотно е приютила белобрадия старец в костюм с цвят Кока-Кола.

На връх Бъдни вечер по новините казаха, че от догодина цените се вдигат с 25-40%. Испания е следващата Ирландия – не само заради големия брой ирландски пъбове – прогнозират специалисти. И ако сега испанките работят от 9 до 2, след което се прибират да си гледат децата, може би от догодина хоризонтът пред иберийската страна няма да е така ясен…

И все пак – хората са усмихнати, вежливи и спокойни. Пътувал си достатъчно и няма да ти кажа голяма тайна като споделя, че всички коли спират на пешеходните пътеки. Паркира се на точно определените места, така че всеки спокойно да ходи по и без това тесните тротоари. Обслужването е на ниво. Никой не бърза, сякаш все е време за сиеста…

Pero creo que si – да прекараш Коледа в чужбина е колкото приятно, толкова и тъжно.

Нос Калиакра – На изток от Рая

Ако има така вдъхновяващо и поглъщащо място, което да ме е карало да изпитам потоп от емоции, то това е нос Калиакра. Една от най-източните точки на България, Калиакра се врязва 2 км. навътре в Черно море, като го разделя на т.нар. Северно и Южно морета: първото – бурно, с поривисти ветрове, където чайките се учат да летят, а другото – спокойно и равно, убежище на риби и пир за корморани и делфини.

Северното море - вятърът удря солени шамари по лицата


Може би най-сниманите скали на Калиакра.

Южното море със спокойните си води

Спокойните южни брегове на Калиакра – тук видяхме поне 20 делфина, отправили се към широката трапеза. Марто си мечтаеше да се гмурне, за да види каква риба толкова ловят тези делфини и да опита късмета и харпуна си.

Та така, решихме да идем на Калиакра след един горещ ден на Болата. (Но за Болата – по-нататък). Само на 60-тина км. от Варна (по идеален равен и не особено натоварен път, или както му казват местните – “магистралата”), на около 15 км. от Каварна, вход 3 лв. на човек и ето ни в една от най-древните крепости на страната ни. Калиакра е своеобразен палимпсест от история – представя ни от древния живот на крепостта Акре, когато тракийски, римски и какви ли не други мореплаватели са владяли моретата, през останки от средновековието, до спомени от тъмните векове на Османското робство.

Д-р Иван Тодоров, бащата на нашата приятелка Ралица – добруджанец по дом и космополит по душа – ни разказа супер интересни истории за това как само на няколко метра пред носа има уникална колекция от потънали кораби, още неизследвани, но идеално запазени. Сероводородът на дъното на Черно море се оказва перфектният консервант за подобни находки.

Калиакра ни очарова, но ни се искаше да има повече информация за това магнетично място. Да, поставени са информационни табла, има паркинг и инфраструктура, предупредителни знаци, но всеки може да влезе до обрасналите с трева каменни стени, да нагази в някогашните църкви, да си отчупи камък (свиден спомен от посещението си тук) или да увековечи името си, или не дай си Боже някоя крилата фраза, в музея или в някоя пещера.

А като погледнеш на запад и погледът ти съзира стотиците ветрогенератори, досущ като гигантски донкихотовски мелници, баш на Via Pontica.

През всичките дни, когато пътувахме към село Българево, по пътя срещахме огромни тирове, натоварени с нови и нови перки. Полето явно е със сериозен ветрови потенциал, но май доста от нещата се правят без много глобална мисъл. Дано да греша.

Все се надявам, че птиците ще се приспособят и ще прелитат успешно над перките и хем ще запазим уникалната орнитологична картина в България, хем ще се радваме на чиста енергия.

Десетки автобуси с руски туристи, жадни за древна история, щурмуваха носа. А зад тях перките с гордо изправени глави.

Ако не сте ходили на Калиакра – бързо на север. Носът е един от 100-те туристически обекта. Нищо общо с пренаселеното южно Черноморие. Там сякаш времето е застинало, а морската шир се лее с векове, без да забелязва дребните ни щураници.

Колкото и да е на изток от Рая, нос Калиакра е самият Рай. Явно мисълта тук е направила завой от 360 градуса…

С колело на море

Преди 3 дни инвестирах в ново колело – Драг под лейбъла hoop Х1, явно предвиден за износ, изцяло алуминий, с 21 скорости Шимано, Selle Royal Alpine седалка, пълна със специален гел, въпреки която задните ми части още наболяват, преден амортисьор, V-Brake спирачки [не стигнах до дискови, но казват, че добрите карат с ви-брейк ;-)]. Сносно возило, с което вече навъртяхме около педесетина километра из софийските улици и т.нар. “велоалеи”.

Идеята ми е по този начин поне малко да се подготвя за летния сезон и за наближаващата почивка на море. Вече предвкусвам соления бриз и ментата на плажа.


Обратно в София: маршрутите за стигане до работа са ясни – от нас до центъра се стига супер лесно – само по тротоарите на бул. България, като има няколко подлеза, където не се налага да слизате от колелото. Подлезът на НДК обаче не е предвиден за велосипедисти и там се налага да си носите байка. От там до Орлов мост, слава на Бога, има не лоша велоалея, която крие една единствена опастност – острите бодли на акациите и кестените. Алеята посока центъра е по-чиста и мирише по-малко на гадост, за разлика от тази в посока Бояна, която в по-топли дни направо смърди. Внимавайте за хора с кучета, защото за тях смешните жълти знаци с колелца не значат кой знае какво.

Та така загрявам по улиците и след броени дни мятаме колелата в колата и беж към морето. Ще обикаляме северното Черноморие, къде на 4, къде на 2 гуми. Надявам се пътищата да са спокойни, да грее слънчице и купонът да тече с пълна сила и готини приятели. Искрено се надявам да не ни разочароват… 🙂 Ще ъпдейтвам за добри места по морето скоро.

Ако темата за велосипедите те интересува, може би и този пост ще ти бъде любопитен.