Norwegian Wood

I lost myself in the Norwegian wood
I thought it was just weathered, bald and bristled…
And I believed that for a day or two
okay, then, let it be a month,
I’ll come to grips with it, will solve it,
and will get used to the Norwegian thorny trees.

however, the Norwegian wood, turned out savage…

I found myself in the Norwegian wood
some time past midnight
(one needs no watch – it’s constant darkness anyway)
the Moon was shining in a slumberous mode
the birds, long gone to lustful South,
had left their empty nests,
a few feathers on guard…

the wild Norwegian wood now gave a sigh…

I got absorbed in the Norwegian wood
my sweat cast frosty glances at the landscape
my hands,
scratched all over long ago,
clutched at roots
my palms
got fresh lines
as if my fate was changing
right under my nose
holes wide open, gaped,
the night resounded
the streams stopped short
I fell, and rose,
and it was then,
when day and night merged into one
the sky collapsed
refilled the wood

and all night long the trees dreamt summer.

На български език / Bulgarian version

Advertisements

Урок по норвежки 3: Прекрасен нов свят

Веднъж като си бил в Норвегия, не можеш току-така да я забравиш…! Затова в главата ми често изникват спомени от нея, все едни такива шарени и непослушни.

Имах щастието да бъда студент в Норвегия и да живеят в някогашната столица – прекрасния Трондхайм и в един от неговите студентски квартали – Мохолт. Сградите наоколо бяха само от тухли, неизмазани и с тънки стени, а по покривите на някои от тях растяха дръвчета. Разказвала съм ви за моите съквартиранти – прекрасния Олав, или както се произнася на норвежки, Улав, студент по медицина, който само на 19 бе изчел цялата руска класика, френски шедьоври и норвежки класици. Затова и ми се стори неуместно да му кажа какво означава името му на български, двойка финландци и… уникалния във всяко едно отношение Шахид, на когото няма да отделям внимание тук.

Трондхайм е среден по големина град с брегове-фиорди и с около 150 000 човека местно население и сигурно още толкова приходящи студенти от цял свят – два факта, които го правят неустоимо колоритен… Кой каквото ще да казва, за мен норвежците са безкрайно мили и симпатични хора, отворени за всичко и всеки. Трябва да призная, че очаквах типични северняци: резервирани, депресирани образи, но за месеците престой там останах приятно изненадана. През годините се запознах и работих с няколко норвежеца и всеки от тях се оказваше голям чешит с особено светоусещане, но с една типична изстрадана скромност, чак подозрителна.

Чисто, хълмисто, прорязано от реката Ниделва, която извира от Швеция и тук се влива в морето. Едно от хилядите блаженства на Норвегия е, че можеш да пиеш вода от чешмата, която не само че е без пари, ами е същата като българската, като махнеш нашия аромат на ръжда 🙂

Всеки кара колело, включително и през зимата, дори по улиците често можеш да видиш зарязани колела след някой пиянски запой. Иначе придвижването пеш е силно разпространено, заради потресаващо скъпия градски транспорт: как ви се струва цената от 5,5 български лева за билет за един час?

И понеже бях в Норвегия, за да уча, ето няколко думи и за образованието. Трудно е да не си доволен от качеството на преподаване в NTNU Trondeim. В часовете по “Британска цивилизация” при стария английски кадър, тип Оксбридж, ми стана ясно, че норвежците попиват най-доброто от целия свят, учат го и го прилагат в нечувани размери. След като вложили милиони в инженерно образование през 70-те и 80-те, днес все повече обръщат внимание на хуманитарните дисциплини. За да преодолеят “кризата на душата”, както обясняваха, за да се вгледат в себе си и да се справят с растящия брой самоубийства.

Факултетите носеха почти митични имена – моят се казваше Драгвол, а другият – Гльосхауген (къща от стъкло, както личи от името). Всъщност много сгради, наред с тези от дърво, са от стъкло, по ясни за всички съображения. Има такива, дето чак можеш да ги сбъркаш с парник и става наистина (понякога измамно) топло вътре.

Огромната университетска библиотека бе по вкуса на всеки четящ. Малко ли пъти се изкушавах да се сдобия с някоя безценна книга, от която се разменяха апокрифни и хиляди пъти ксерокопирани страници из коридорите на СУ! Пръстите ми трепереха, когато разгръщах делата на автори, чиито имена само бях чувала по време на лекциите в Алма Матер. Но стига лирика! Системата за намиране и заемане бе с човешки фактор, сведен до минимум. Типично по скандинавски в целия университет имаше денонощен и ежедневен достъп до интернет в университета; разбира се – навсякъде и Wi Fi; можеш да влезеш по всяко време и да работиш в някоя лаборатория, ако си си записал час. Затова си е измислена система – навсякъде се влиза с ПИН карта.

Когато не е в университета, средностратистическият студент в Норвегия често се позиционира в един специфичен топус – студентското мазе, но не се подвеждайте по името – в тях няма нищо мизерно. Най-голямото достойнство на въпросните мазета е, че там бирата е сравнително евтина, само 15 крони, демек към 4 лв., а ако успееш да си свиеш бутилката, ти излиза с крона по-евтино, защото бутилките се предават за толкова в магазина.

Освен това, в кръчмите е абсолютно забранено да се пуши – решение, което приветствам с цялото си сърце! Ако ти се пафка, излизаш на клинча и като че ли това възпира много млади хора да не пушат. Не че спирките не са осеяни с фасове и пред всяка сграда в университета няма пушещи студенти, но все пак… Пък и кутия цигари струваше към 20 лева… сами си правете сметката колко хора ги прежалват. Хм, след няколко седмици в Норвегия и спираш да превеждаш цените в български. Просто започваш да мислиш, че 22 крони, са всъщност само някакви си 22 стотинки, но не е точно така… 😉 (За уточнение 1 лв. = 4 крони.)

През почивните дни, ако не се е отдал на повсеместното пиянстване, за което писах в Първия урок по норвежки, норвежкият студент се отправя на пътешествие.

През почивните дни Бимарка се променя до неузнаваемост от тъплпите хора, дошли да поемат глътка чист планински въздух...

От опит мога да кажа, че автостопът не е кой знае колко разпространен. Но след като бяхме уверени, че престъпността е 0.001%, някои колеги опитаха с успех да се повозят гратис и имат забележителни снимки. Иначе конвенционалният транспорт е безпорядъчно скъп. (влак Трондхайм – Осло – Трондхайм: около 800 крони или 200 лв.)

Голямо и далеч по-евтино удовоствие е ходенето до т.нар hytta i Bymarka (хижа в гората). В гората можеш да си береш разни боровинки и глогинки, с което да подпомагаш бюджета си, да спиш на -10 градуса в спален чувал на открито, да се позагубих в норвежката гора, да пропаднеш в мочурище.. все такива приятни емоции. Моите приятели Мартин (Словакия) и Павел често ходеха из бимарка-та за гъби с цел спестяване на средства и май това се бе превърнала в основна част от менюто им. (Павка, човече, готвиш убийствено!)

Та и ние като едни вече типични норвежки студенти, през уикенда се замъкваме към хижата на университета. Не след дълго решаваме да експлорнем местния ландшафт…

Отляво надясно: Симеон (Германия), FroZzen, Павел (България) и Мари (Чехия), стегнати за поредното излизане в Бимарка. Торге е малко сладко място, пазара, както му казват. Руската дума 'търг' е със същия корен.


Подробно екипирани като за преход (а именно, с фотоапарати) с чехкинята Мари се втурнахме като две видни планински кози по пътеките на норвежкия пущинак. Но то не пътеки като пътеки, ами поточета, по които ходиш и гледаш да не стъпиш над глезените във вода.

Шеметен норвежки пейзаж се ширва пред очите ни: пътеки от кал и мочулряк, високи скалисти баири, върхове, които ти вземат здравето докато ги изкаретиш и като погледнеш надолу – езеро или нещо като езеро, но блатисто.

Странна пътека през гората... кална и трудна за ходене. Виж колко сини са локвите, това ще да е от небето, което се усмихва в тях...


Един такъв неестествен пейзаж – езера като кръпки, а не като нашите в Рила и Пирин… нашите са много по-красиви, искрени и комуникативни; норвежките сякаш крият нещо и това ги прави да изглеждат доста самотни. При такива гледки те обхваща едно единствено чувство – вцепенение.

Езеро Квистинген, Бимарка, Трондхайм


Та, катерихме се, спускахме се, падахме, ставахме, изподрахме се… Докато не стигнахме до поредното мочурище, в което нагазихме и изгубихме пътеката безвъзвратно. Ставаше късно и аз като по-голяма и разбира се разумна предложих да се връщаме. Но защо да се връщаме по същия скучен маршрут, а и от къде на мен ми се видя пътека… и така се юрнахме като изоглавени към мачу-пикчу-то на норвежката гора и така се оплетохме, че знаехме само посоката, но нищо повече. Закатерихме се по стръмен баир, обрасъл с борове, с чутовни камъни, покрити с вековни треви, а всичко – мокро и кално. Падахме в изненадващи дупки, стигахме до непроходими участъци, а единственият ни ориентир беше далечна скала, до която не бяхме сигурни как ще се доберем, камо ли какво има отвъд…

В началото все си мислех, че ще намерим пътека. Във всяка полегнала трева ни се привиждаха човешки стъпки. Но уви, след 30 мин катерене се озовахме на място, от където хем не можем да продължим, хем няма как да се върнем поради наклона. Времето ставаше все по-лошо, знаехме, че сме изпуснали последния автобус към града, но събрахме сетни сили и издрапахме до скалата.

Гледката пред нас бе покъртителна – брулени хълмове с по някое щръкнало самотно дърво по тях. За наша радост на този хълм видяхме човек. Вярно сам, шляещ се из пущинака норвежец, вглъбен в себе си, съзерцаващ безкрая, но човек, който знае пътя.

Брулените хълмове на Бимарка

Върнахме се в хижата доволни и с румени бузи. След тази случка с Мари се убеждавахме как и двете не сме се уплашили; наистина беше страхотно приключение, което ако мога, пак бих повторила. Няма такъв адреналин!

Това е за мен Норвегия – прекрасен нов свят. Пет месеца там и попиваш от Севера, толкова, че като се върнеш у дома, всичко ти се струва нереално…

Норвежките залези и изгреви винаги са съпътствани от всевъзможни цветове на небето. Може би природата е решила да е малко по-благосклонна към норвежците като компенсира за студа с тази неземна красота.

Още по темата:

Норвежка гора

Загубих се в норвежката гора
Уж беше брулена, настръхнала, плешива.
И вярвах, че за ден, за два, за седмица,
е, хайде, нека да е месец,
ще се справя с нея, ще я разплета,
ще свикна и с бодлите на норвежките дървета.

норвежката гора обаче се оказа дива…

намерих се в норвежката гора
някъде около полунощ
(то все е тъмно, няма смисъл от часовник),
луната грееше сънливо
птиците отдавна емигрирали на юг
зарязали празни гнезда
с по някое перо на стража

норвежката гора въздъхна…

потънах в норвежката гора
потта ми хвърляше хладни
погледи на пейзажа
ръцете ми отдавна издрани
сграбчваха корени
дланите ми
имаха нови линии
сякаш съдбата ми се променяше
под носа ми
зееха дупки
ехтеше нощта
потоците спираха
и падах, и ставах
и беше тогава, когато
ден и нощ се събраха в едно
небето се сгромоляса
напълни гората

а дърветата цяла нощ сънуваха лято.

© FroZzen

English version / на английски език

Урок по норвежки 2: Един Пакистанец в двора на крал Улаф

Преди да пристигна, един приятел с опит в норвежките общежития ме предупреди: “Не очаквай нищо друго, освен смърдящи пакистанци, които непрестанно готвят пикантни и преди всичко съмнителни манджи.” Да бе, казвам си, точно на мен ли ще ми се падне такъв. Сърцето ми подскача доволно, когато виждам огромния брой блокчета, разположени в стройни редици сред зеленина и се окуражавам още повече, че тук няма как да живеят такива хора.

Ключ, ентусиазъм, вземам на един дъх стълбите до петия етаж. Вратата не е заключена, но няма никой, а от масата невинно ми се усмихват десетина неизмити чинии. Аз сигурно се настанявам последна… Ама че жени, да си оставят чиниите… Аха, днес е неделя, хората са някъде навън, такова хубаво време, август, лято, макар и норвежко.

След като се разбрах със себе си, че това ще да е и няма смисъл да се правя на глезла и да рева, разбира се си поплаках, защото човек е далече от дома, от приятелите, от всичко мило и родно. А отгоре на това нямам одеало и възглавница. И в апогея на моя плач на вратата ми се потропва и разбира се от срам да не ме помислят точно за глезла, припряно замацвам сълзи и сополи и отварям плахо. Обещавам си, че няма да я питам дали мисли все така да не си мие чиниите и че, ако няма нищо против, аз съм вегетарианка и ще ми е малко неприятно да гледам остатъци от месо из общата ни кухня. И тогава идва моментът да си глътна езика, защото на вратата ме посреща не някакво си гигантско женище, което поглъща по десет мъже за закуска обяд и вечеря, ами един мил и невзрачен пакистанец, облечен като за севрния полюс и с шапка, весело килната назад. Хваща ме срам от сълзите ми, но се разговаряме. Той се захваща да си мие чинийките, да чисти на две на три и не е трудно да видя, че няма много опит в тая работа.

Топло е. Кой каквото ще да казва за северната полярна окръжност, не се умира от студ и ако ще да си от Еквадор няма как да не забележиш, че навън слънцето грее, че е зелено и че в крайна сметка тези две якета, дето си ги сложил върху пуловера, те карат да се потиш и да излъчваш не просто миризми, ами зловония. Нищо, нищо, казвам си. Това е то културният шок. Той скоро ще свикне и ще хвърли якетата. За мой ужас разбирам, че е тук вече втора година.

Шахид, нека му отдадем заслуженото и поне да го нарека с гордо носеното от него име, Шахид учи тежка специалност – инженер по метали или нещо такова, което у мен буди само уважение и завист. Шахид е добро момче, само на 27 и вече има няколко приятелки в Пакистан, plenty, както ми казва един ден, но е виждал само една от тях, на снимка.

Не искам да създавам погрешно впечатление за пакистанците – не след дълго се запознах с много негови приятели. Дори в момента, в който пиша този опит за житие-битие Шахидово, в кухнята ни той беседва с един от многобройните си приятели пакистанци. И те без изключение са чисти, спретнати, отворени. На първия учебен ден групичката на пакистанците, в стил, типичен за бивши английски поданици, се отличава с красиви сини сака, вратовръзки и очевидно уважение към институцията – нещо, което не забелязвам у местните. Аз самата съм по дънки и тениска. Само Шахид е с две якета, не, извинете, с едно. Не знам какво ще прави като падне снегът…

По-интересен феномен е поддържането на чистотата в нашата скромна обща кухня. Само един единствен път видях Шахид да чисти и добре, че не го правеше по-често, защото когато той чисти, не се знае какво може да последва. Една сутрин решихме, че е крайно време да спрем да живеем като прасенцата от оная приказка и внимателно му обясних, че снощи е оставил фурната в ужасно състояние, но онези, които искат да разберат повече за пакистанските употреби на готварската печка, ще трябва да изчакат търпеливо. Разбрахме се кое ще оставим да изчистят норвежците. Захващам се с моята част от кухнята и с женско неразумно доверие оставих Шахид да се занимае с последствията от снощните издевателства над фурната, в която, както знаем, човек предимно пече. Но какво измисля Шахид този път – защо да се поти и да търка, когато може да приложи прагматичните си умения и да свърши същата работа за три пъти по-малко време. И люсва една кофа вода във фурната. Шокирана мога да процедя само едно “Ти си луд,” а той ми се усмихва мило като детенце и казва, нищо му няма на пода, нали и без това трябва да се измие. Да бе, на пода нищо му няма, съгласна съм. Опитах се да му обясня, разчитайки на инженерните му познания, че водата има това неприятно качество да влиза където си иска и че на всичко отгоре е много добър проводник. А той само ме поглежда и казва: Which one?

Отказах се да го вразумявам за каквото и да било, но за фурната и начините на готвене наистина се наложи да му обясня. Ето ви нова технология за пържене на картофи: вземате малко хартия за готвене, слагате замразени картофи, колкото смятате, че ще изядете, поръсвате сол на вкус и поливате с доволно количество олио. Вкарвате ги във фурната и не забравяйте да ги сложите директно върху скарата. Шахид е виждал как се готви с хартия и фолио – това пести миене на съдове и като цяло идеята е много хитра, но Шахид не говори норвежки и когато си купува хартия за готвене, избира два пъти по-евтината, която обаче е опаковъчна, а не готварска. Резултатът е една локва олио на дъното на фурната, която за мой късмет пламва и фламбира моите чушки. Кухнята е в дим, противопожарната аларма е готова да се разпищи всеки момент, Шахид излиза от стаята си спокойно и минава през цялата кухня все едно няма нищо. Аз пуфтя и вече съм готова да му скоча на веждите защото то бива безобразие, но това и в Пакистан сигурно го няма. На връщане той забелязва, че нещо там се боря с фурната и че очевидно съм ядосана и решава да се шмугне пак в стаята си. Аз обаче го склещвам навреме и започвам да сипя недоволни коментари: “Казах ти 100 пъти да не поливаш фурната с олио.” “Ама не съм я поливал ,” “Как не си, гледай какво става тук, не виждаш ли пушека?” “Ммм,” казва Шахид и се чуди каква ли ще да е причината. Казвам му да ходи да пита Нютон каква е причината олиото да се стича надолу

Но стига ежедневна проза. Сигурно сте разбрали, че Шахид, а и пакистанците по принцип, носят широки души и дребното оцеляване не ги тормози. Един ден довеждам позната българка вкъщи. Пийваме и си говорим в кухнята, а Шахид се суети около нас. Ходи като обезумял напред назад и когато тенджерата му с ориз и гарам масала игриво започва да прелива на котлона, той се хваща за главата с невинното възклицание: Ой, ой. Моята позната си тръгва и Шахид признава, че много се е развълнувал от нея и че ако не била омъжена, щял да й предложи да се оженят. На мен ми става смешно, защото той е с има-няма три глави по-нисък и с около пет години по-млад от нея, но когато споделям съображенията си, той мъдро поклаща глава: “Аа, Таня, какво разбираш ти от любов! По-високата жена ще ме защитава, а щом е по-голяма, значи е по-мъдра и ще ме направлява в живота.” Е, щом е така, добре, съгласявам се.

Шахид може да спечели всяка жена с готвенето си. Особено, ако не обръщаш внимание на мърсотията, оставена след това. Може да спечели много жени и с любовта си и със значението, което й отдава. Няколко пъти слушахме заедно модерната в Пакистан индийска музика, или по-право, той си пуска музиката, така че да не можеш да не я чуеш. Аз индийски не говоря и го моля да ми преведе за какво пеят. Как за какво, за любов естествено, възкликва Шахид. Любовта е най-важното нещо в света и ако двама млади се искат, нищо няма да ги спре. Ето и в Пакистан, продължава той, много хора се опитват да омъжат дъщерите си насила, но повечето двойки в днешно време се вземат по любов. Трябва да си ужасен селянин, за да накажеш дъщеря си така, мъдро заключава Шахид и аз съм съгласна с него. Разговаряме се за любовта и виждам, че в пакистанския светоглед тя има място на първи ред. Дори когато един ден оставаме без част от храната си, защото някой се беше вмъкнал през нощта да похапне, той казва, е, някой е бил гладен, трябва да обичаме ближния и щом е бил в нужда, трябва да му простим. Аз си мисля, че сигурно бая си бил в нужда, за да отмъкнеш замразен бут, хляб и зеленчуци от камерата, но както и да е.

Любов и разбирателство – това е кредото на моя съквартирант от Близкия изток. По тази логика той смята, че всичките съдове в кухнята са общи и една прекрасана неделя грабва най-голямата и хубава норвежка тенджера под ръка и сварява огромно количество ориз в нея като половината залепва по дъното. Той бърза за сбирка на съотечественици и няма време да се занимава с дребно домакинстване, та небрежно оставя загорялата най-голяма и хубава норвежка тенджера на масата. Подът на кухнята ни преживя първия си сняг, макар и от ориз и се налага да стъпваш много внимателно. Улав, гордият притежател на най-голямата и хубава норвежка тенджера, има нахалството да се прибере точно в неделя, уморен. На всичко отгоре е и гладен, а като за финал, иска да готви точно в най-голямата и хубава норвежка тенджера Не мога да ги разбера тези норвежци, ей! Той се тюхка, чуди се да мие ли най-голямата и хубава норвежка тенджера или да премери главата на Шахид с нея, но с викингско въздържание преглъща умора и глад и си сготвя нещо друго в тиган. От тогава нататък забелязах как двамата ни норвежки съквартиранти започнаха предвидливо да си прибират тиганите на по-сигурно място. Шахид се прибира на седмото небе от щастие, защото е успял да впечатли една девойка с гозбата си, а ние дружно смразяваме кръвта във вените му с пуританско-европейски лай: защото си оставил кухнята като след бомба?

Шахид е най-разбиращото и човечно същество, което познавам. Когато пуска музика, той не се съобразява дали ти спиш в съседната стая. В рамките на седмица успя да ме събуди с гласа на имама четири пъти и когато изхвърчах от стаята си по пижама, рошава и с полузатворени очи, за да го сръфам със злоба, той притихна на масата като заек, който очаква орелът да го сграбчи, и попита: Ама не ти ли харесва? Какво да кажеш след такъв въпрос, освен да се извиниш или да се направиш на сомнамбул. И реших да се правя, че не забелязвам.

По същия модел се направих, че не забелязвам как един ден краставицата ми изчезна. Знам, че тя е 99% вода, но също знам, че водата се изпарява при условия, различни от тези в хладилника. Ще кажете, какво е една краставица. Само че нека споделя как се шегуват самите норвежци за норвежката краставица: С напредването на есента норвежката краставица намалява, а цената й расте. Тя се продава не на килограм, а на брой. През ноември норвежката краставица става толкова скъпа, че в магазините започва да се предлага със специален норвежки нож, с който можете да си отрежете толкова резенчета, колкото прецените, че ще ви трябват за закуска. Аз за пръв път си купувам от тази специална норвежка краставица и с радост установявам, че няма нищо специално в нея, тоест става за ядене. Шахид ме наблюдава как приготвям таратор и се облизва лакомо. Аз очевидно съм забравила да го почерпя, ама че скръндза!, и той е решил да се самообслужи. Не ме шокира толкова фактът, че е посегнал на краставицата ми, ами това, че дори не беше прикрил следите след себе си. Първият път реших, че не съм изхвърлила опаковката, но когато намерих опаковка от краставица за втори път, нещата станаха съмнителни. В хладилника жално ме посрещна краставицата ми, с накриво ампутирана половина. Вътрешният ми глас ме посъветва да не споделям с Шахид за мистериозно изчезващи краставици.

Никой не може да разбере широката пакистанска душа по-добре от пакистанците. Затова те се чудят много на дребните ни щураници всеки ден, на европейското ни невежество да ценим живота и накрая, как може да спим по 8, та и повече часа на ден. Часовникът на Шахид звъни в 3 сутринта, когато аз си лягам. Първо невежата в мен си мисли, че той става да се моли, но когато чувам, че излиза от апартамента ми става много съмнително къде ходи посред нощ и какви ги върши. Нали сме отгледани в европейски инкубатор, поръсвани всеки ден със страх от тероризъм, това е най-близко до акъла ми и аз решавам, че Шахид е в дъното на някой грандиозен терористичен план. Започвам да си представят как градът пламва или, оу, гръмва една нощ, как хиляди ревящи пакистанци излизат с голи ножове и режат гърлата на мирно спящите студенти. Това се повтаря няколко нощи. Предразсъдъци, друг път, казвам си, всичко дето разправят за мюсюлманите си е чиста истина. Цяла седмица чувам как Шахид се измъква по малките часове на деня и една сутрин любопитството ми толкова нараства, че го попитах какво прави толкова рано навън. Аха, виждам, че го хванах натясно. Шахид има логично обяснение: “Правя един експеримент…” (“аха, тества бомби, това ще да е,” мисля аз) “… и понеже всички други взеха удобните времена, се налага да ставам в 3, за да отбелязвам резултатите. Ужасно, ужасно, особено като е студено, знаеш ли как не ми се става от леглото, но ще спя като умра,” заявява той с усмивка.

И му вярвам, не знам защо, но му вярвам.

———————
*Улаф е начинът, по който се произнася на норвежки името Olaf, но авторът признава, че се е възползвал от фонетичната му прилика с една българска дума. Olaf Tryggvason е човекът, въвел християнството в Норвегия след много борби.

**Повечето случки в тази история са крайно преувеличени, а някои са измислени. Тя не цели да осмее никой от споменатите народи, нито да претендира за изчерпателност.

Още по темата:

Урок по норвежки 1: Пиянството на един (северен) народ

Първото нещо, което виждам от самолета, е своеобразния релеф, нагизден с творението на галактическия архитект Слартибартфаст – изумителните фиорди. Хълмове с хиляди борове по тях; толкова много хълмове, била и възвишенийца, че се чудя къде ще кацнем. Корабчета спокойно порят вълните, бели яхти се носят лежерно по тъмносинята повърхност. А долу: лека и нежна красота, въздухът мирише на свежест, непослушно студи на носа ми, а всички са по къси ръкави и сандали, защото все пак е цели 17 градуса и е лято. Небето може да виси синьо само над такова чисто място, а водата е навсякъде. Не виждам комини, фабрики или високо строителство. Къщите са ниски еднофамилни дървени постройки във всички цветове на човешкото въображение. Норвегия!

Норвегия е прекрасно място, където можеш спокойно да отгледаш децата си, да се прибираш през нощта, без да те е страх, че ще те нападнат, да работиш и да се наслаждаваш на социално благоденствие, или просто да видиш разнообразна природна красота, събрана накуп. Тя представя същността на социалната държава, където правителството се грижи за всичко, обучението и здравеопазването са безплатни и накрая, плащаш огромни данъци, но резултатът веднага е налице. Въобще Норвегия е страна с много предимства, но и с не малко проблеми. Един може би универсален проблем засяга тази скандинавска страна и набира скорост през последните години, а именно, алкохолизмът. Последователи на Бакхус и Дионис на полуострова колкото щеш.

Почти всеки шести норвежец над 15 годишна възраст има проблеми с алкохола. Петък и събота вечер едни нормални, скромни, интелигентни млади хора се превръщат пред очите ти в олюляващи се, потиснати, крещящи елементи, които не могат да се веселят и не помнят нищо, или не смеят да си спомнят нищо, от предната нощ.

В норвежката култура е прието алкохолът да се възвеличава: вечерта започва с форшпил (vorspiel) или стабилно количество твърд алкохол, включително и домашно приготвен и още толкова бира за отскок преди началото на същинския купон, следван от видимо опиянение, излизане на открито, за да те видят всички и накрая състояние, когато благодарение на пиянството, човек прескача границите. Цитат от един комикс за норвежкия характер до голяма степен обобщава въпроса: “Норвежците не пият повече от другите нации – само дето изпиват всичко наведнъж.”


Човек започва да се чуди защо в Норвегия, в тази постигнала социално и икономическо съвършенство държава, съществува такъв културен феномен. Отговорът на подобен въпрос изисква сериозни познания по скандинавска история и десетки години наблюдение на съвременния живот на полуострова, за да се разбере поне донякъде норвежката народо-психология. И все пак някои неща се виждат на пръв поглед. Разпространеният стереотип описва норвежеца като мрачен, затворен и потиснат тип, който трудно започва разговор, а още по-трудно завързва приятелства. Подобен стереотип сигурно е меродавен, но младите норвежци днес очевидно са подвластни на подобни скрупули с няколко дози по-малко в сравнение с предците си /може би заради дозите алкохол в повече, зависи от гледната точка/.

Можем да потърсим отговор в опита за отърсване от викингско въздържание и специално отношение към медовината и упойващите гъби, качества от които днешния норвежец /и да не забравяме, норвежка/ като че е успял да се освободи. Пиянството на този северен народ, с други думи, е нещо като копнеж по освобождаване от забраните и строгия кодекс на поведение, наложен от викингите, предимно заради суровите условия на живот. Не че през последните 15 години условията на живот около полярната окръжност са станали по-ласкави към хората…

Други казват, че масовата употреба на алкохол всъщност е желание да се забравят ужасите, причинени от викингите навред по света, както и да се противостои на техния войнствен, затворен и жесток начин на живот с модерно миролюбие, порив за забавления и любов към живота.

Разбира се стресът също е сериозен фактор. Норвегия дължи много на трудовата етика на поданиците си, на духа на сътрудничество и солидарност, които се виждат на всички нива от местната бакалия до професионалните отношения. Липсата на време, постоянното сблъскване със закони, разпоредби и правила, огромните данъци, трудното намиране на работа… всичко това в един момент прелива чашата на търпението норвежко и ето го пред света младият норвежец, приятно почерпен, оставил солидна сума в поредната кръчма.

А дали пък не е виновна пословичната срамежливост на норвежците? Хората тук се притесняват да обсъждат важни неща на трезва глава. Тъга, мъка и любов рядко са на дневен ред, защото никой не се отпуска да говори преди да обърне няколко бири. Чудодейното влияние на бирата настъпва бързо /понякога не чак толкова бързо, но с упоритост ефектът в крайна сметка се постига/ и виждаш пред себе си едни приказливи младежи, които с търпението и логиката на софисти се втурват да ти обяснят живота, вселената и всичко останало…

Вероятно проблемът произтича от някакво сложно саморасло културно развитие, смесица от депресия, желание за разчупване на рамките, срамежливост и не на последно място суровия климат.

А иначе властите тук са наложили драконовски ограничения на употребата на алкохол. Като за начало, в магазините не се продава твърд алкохол – можеш да го намериш само в специални държавни магазини, като лицензите за продажба могат да те откажат от този тип търговия. В резултат, от кварталния магазин можеш да си купиш само бира и натурален сок. Ако щеш. Освен това, след 8 часа вечер и в тези оазиси на ечемичната течност настъпва невиждана промяна – касите с бира се покриват и нямаш право да пипаш в тях, колкото и да си жаден. В заведенията цените на алкохола са потресаващи. Половин литър от повечето марки е между 60 и 80 крони /15 и 20 лв./. Пиенето на открито е забранено…

И напук на тази като че ли повече привидна политика за ограничаване употребата на алкохол и въпреки работата на целия този административен и уж регламентиращ механизъм норвежецът продължава да пие като за последно. И пие с постоянство.

ПС: Нека уважаемият читател не мисли, че норвежците пият повече от самия него, или че навред се разхождат само пияни студенти. Картинката е съвсем различна, но за нея, в следващия урок по норвежки…

Още по темата: