Малки революции

Тези дни в главата ми се навират примери за хора, подхванали своята малка революция – непримирение, решеност да счупят стената, дето сами са си изградили и т.н.

Срещнах няколко човека, на които им е писнало да живеят по установения житейски начин и са си наумили да направят нещо по въпроса с промяната на статуквото. Кой тръгнал с добро, кой – с лошо. Шапки долу пред такива хора!

Малките революции в съзнанието всеки ден ме карат да мисля отвъд непробиваемата черупка на ежедневието. И оказва се, именно малките революции са по-сериозни и разтърсващи от големите. Дали защото минават що-годе незабелязано за останалите, или защото се натрупват… не знам, но смелостта да направиш нещо нерегулярно в съзнанието си, докато си вдигнал небрежно крака, да си почиваш, се отплаща в пъти.

Основният ми проблем по тоя параграф е факторът време. Ако имах способността да спирам времето и да поглеждам за секунди извън ситуацията (сещате се, като в Матрицата или в други филми, в които героят наблюдава замръзналата сцена, в която се намира…), всичко щеше да е много по-лесно. Щях да мога да осмислям нещата по-прецизно и нямаше да се налага да греша и после да се чудя как да оправям оплесканото.

Но понеже не мога да се преборя с времето, което неумолимо върви напред, мога да обръщам посоката му чрез малки революции. Мога да го лъжа, да му бягам, да го завихрям…

………………………………… място за твоята малка революция ………………………………

Advertisements

Когато има защо…

Това е от онези постове, които питат, но не отговарят.

Днес една американска психоаналитичка, известна със своя проект “Щастие”, попита – “Водите ли си дневник?” и аз се зачудих –

– блогът брои ли се за дневник? Кога има защо да блогваш? Какво целим в блоговете си – да вдъхновим хората наоколо, да им покажем колко сме умни, да осмислим нещата, които знаем, да научим нови неща, да споделим нещо със света (демек, да покажем колко сме умни), да си намерим работа, да нахейтим, или… ?

Кога има защо да блогвам?
Има ли защо да блогвам?
Кога блогът става блато и кога – кристално езеро?

Time to say good-bye…

Only for a short while… and that not for good, not even to the world, but to the serious tone of voice this blog has recently decided to acquire.

Seriously running the risk to publish duplicate content, and even worse – to ruin my reputation of a balanced, even-tempered, cool-headed young lady, who’s been occupied with work, poetry and what not earnest activities, today I’ll expose my true nature and post a series of blonde jokes, not simply to make you smile, but to satisfy my own need to laugh. If you enjoy them, so much the better.

CAR TROUBLE
A blonde pushes her BMW into a gas station. She tells the mechanic it died.
After he works on it for a few minutes, it is idling smoothly.
She says, ‘What’s the story?’
He replies, ‘Just crap in the carburettor’
She asks, ‘How often do I have to do that?’

SPEEDING TICKET
A police officer stops a blonde for speeding and asks her very nicely if he could see her license.
She replied in a huff, ‘I wish you guys would get your act together. Just yesterday you take away my license and then today you expect me to show it to you!’

RIVER WALK
There’s this blonde out for a walk. She comes to a river and sees another blonde on the opposite bank. ‘Yoo-hoo!’ she shouts, ‘How can I get to the other side?’
The second blonde looks up the river then down the river and shouts back, ‘You ARE on the other side.’

AT THE DOCTOR’S OFFICE
A gorgeous young redhead goes into the doctor’s office and said that her body hurt wherever she touched it.
‘Impossible!’ says the doctor. ‘Show me.’
The redhead took her finger, pushed on her left shoulder and screamed, then she pushed her elbow and screamed even more. She pushed her knee and screamed;
likewise she pushed her ankle and screamed. Everywhere she touched made her scream.
The doctor said, ‘You’re not really a redhead, are you?
‘Well, no’ she said, ‘I’m actually a blonde.’
‘I thought so,’ the doctor said. ‘Your finger is broken.’

KNITTING
A highway patrolman pulled alongside a speeding car on the freeway. Glancing at the car, he was astounded to see that the blonde behind the wheel was knitting!
Realizing that she was oblivious to his flashing lights and siren, the trooper cranked down his window, turned on his bullhorn and yelled, ‘PULL OVER!’
‘NO!’ the blonde yelled back, ‘IT’S A SCARF!’

BLONDE ON THE SUN
A Russian, an American, and a Blonde were talking one day. The Russian said, ‘We were the first in space!’
The American said, ‘We were the first on the moon!’
The Blonde said, ‘So what? We’re going to be the first on the sun!’
The Russian and the American looked at each other and shook their heads. ‘You can’t land on the sun, you idiot! You’ll burn up!’ said the Russian.
To which the Blonde replied, ‘We’re not stupid, you know. We’re going at night!’

IN A VACUUM
A blonde was playing Trivial Pursuit one night. It was her turn. She rolled the dice and she landed on Science & Nature. Her question was, ‘If you are in a vacuum and someone calls your name, can you hear it?’
She thought for a time and then asked, ‘Is it on or off?’

FINALLY, THE BLONDE JOKE TO END ALL BLONDE JOKES!
A girl was visiting her blonde friend, who had acquired two new dogs, and asked her what their names were. The blonde responded by saying that one was named Rolex and one was named Timex. Her friend said, ‘Whoever heard of someone naming dogs like that?’
‘HELLLOOOOOOO…….,’ answered the blond. ‘They’re watch dogs!’


BY COURTESY OF DEWI WYN WILLIAMS – a true friend and a genius of a scriptwriter

Xperia Studio – лудите глави и Sony Ericsson

Огнехвъргач във вихъра си, адреналин от яздене на перфектната вълна, песен, композирана от градските звуци на Париж… Звучи ли ви любопитно?

Колкото и да недолюбвам да пиша на теми, свързани макар и минимално с работата ми, не крия, че съм страстен почитател на експериментите във всякакви форми. Възхищавам се на хората, които създават аудио-визуално изкуство, довеждат мечтаното до ръба, заличават границите между сферите на живота и предизвикват въображението. Подобно на онзи артист, който през 20-те на миналия век цедеше моркови и така даде началото на електронната музика.

Пример за едно такова предизвикателно начинание, събиращо артисти и новатори от различни области е платформата на Sony Ericsson – Xperia™ Studio. Проектът дава възможност на хора от различни държави с интересни професии и занимания да споделят оригинално свое съдържание, като всеки черпи вдъхновение от опита си.

Въоръжени със смартфони от линията Xperia, които те използват по различен от традиционния начин, артистите пресътворяват реалността. В Xperia™ Studio на Sony Ericsson различни креативни и будни за предизвикателствата личности (независимо дали са артисти, учени или експериментатори) тестват телефоните Xperia в екстремни условия, като така предлагат едно интригуващо и изненадващо съдържание.

Това съвсем не е самоцелна платформа. В нашия забързан, разтърсван от кризи и катаклизми свят, вече конкуриран от добавената реалност, границите не могат да удържат на промените. Така тази новаторска платформа пресътворява реалността, сливайки в едно забавление, технологии и комуникации.

Сигурно ще ви е интересно какво прави един велосипедист с телефон, или къде точно в работата на астровизика може да се ползва смартфон. Но за да не съм голословна… вижте видео клиповете на самия сайт и ще разберете, че участниците в него приемат присърце задачата да ни представят света в цвят, звук и с въображение. Ще ми се тази платформа да се случи и в България и да събере готините хора, далеч от мейнстрима, родени в дигиталната ера космополити.

А дотогава, приятно гледане…

Social Me Workshop

Семинар за емоциите в бизнеса и бизнеса на емоции

Петък сутрин, начало на работен ден, в който основното събитие е семинар по социални мрежи и по-точно по “социалнаТа мрежа”, по-известна като Facebook. Таксито направи чудеса от храброст, за да ме закара навреме и ето ме в залата, за да слушам Ален Попович и Евгени Йорданов.

Няма да се впускам в подробности за лекциите, ще ги има онлайн. Важното за мен бе, че двамата основни лектори бяха подбрали добре материала си. Личеше съобразяване с таргет аудиторията, която, изпъстрена от маркетинг специалисти, PR-и, търговци или случайно попаднали лица, слушаше и внимателно записваше всичко. На хартия.

Презентацията на Ален спокойно, логично, аргументирано и ясно маркира основните рапели при комуникацията в социалните медии. Хареса ми това, че според него, главното е съдържанието. Ален каза някои много полезни неща за мен, даде няколко жокера занапред, обобщи важни тенденции със самочувствие и увереност, която липсва на хората, отгледани в тази страна (Ален, това е комплимент!). Ако сте решили да се позиционирате в социалните мрежи, не изпускайте таргета от очи, опознайте го, общувайте с него, чуйте го, уважавайте го и създайте доверие (което лесно може да загубите) – така ще обобщя думите на Ален, които той изговори за около 3 часа.

Евгени пък заби в малко по-техническата част и по-конкретно SEO за Facebook, която на мен ми допадна повече, само защото понякога предпочитам и общуването с машини освен това с хора. Имам само една забележка към Евгени, че беше малко софт и не ни даде повече подробности за плановете на Facebook за развитие в посока айфрейм, айджакс и ай… А очевидно публиката искаше да разбере малко повече 😉 Освен това, Евгени си беше поставил и амбициозната задача да изобличи няколко злосторника из родния Facebook, за което искрено го поздравявам и подкрепям.

Много още неща се споделиха, но няма да се изживявам като хроникьор на днешното събитие. Само искам да напомня думите на Бисер Вълов, който каза, че не е добре в тази сфера да “поназнайвате” нещата (то в коя ли сфера е). Трябва да четете, да четете правилата на мрежата, да четете и между редовете. Прав е Александър Поуп “A little knowledge is a dangerous thing”, boys and girls.

Няма да забравя и едно изречение от Ален, което си е цял слоган, но пък ми спестява това да мисля за край на поста – “Най-големият риск е да не поемате рискове.”

TEDxBG – емоции, припомнени в покой

Събота сутрин, а телефонът ме буди. В главата ми е лудница и не разбирам защо съм сложила аларма за това нечовешко време. В просъница се сещам се, че миналата седмица станах за TEDxBG и съм забравила да изключа алармата… Няма нищо случайно – време е за писане.

Почти при всеки пост, провокиран от емоционално мощно събитие, си спомням думите на Уилям Уърдсуърт, който винаги пише, след като силните чувства вече са поутихнали и движещото вдъхновение е споменът в покой (emotions recollected in tranquillity). Така, противно на всяко интернет-повлияно решение, реших да отложа споделянето на своите впечатления от TEDxBG, за да бъда максимално обективна…

Именно с такъв поток от спомени, преосмислени в покой ни заля Владимир Донков, авантюристът, фотограф, алпинист, на който един ден му омръзва да чува “Момче, тая работа няма да стане” и се отправя към ледената пустощ. Е, нещата не са станали така бързо, но моментът на проникновение, който Владо сподели, е това, което всеки от нас иска да постигне – да зарежеш сигурното, за да гониш дивото в името на по-истински живот. Като тънка червена линия през лекцията надничаше идеята за опазването на околната среда, за разхищението, за консуматорската лакомия на модерното ни общество… След изпълнената с впечатляващи, страховити, весели, съзерцателни и мърди мисли лекция на Владо, заредена със силата на Атлас, и аз самата за пореден път се разтерзах колко безсмислено е всичко и колко по-хубаво би било да живея в хармония с природата. Браво, Владо!

Радвам се, че успях да се запозная с Христомир Йорданов на афтърпартито, защото тогава получих безценни няколко изречения от него. Лекцията му за работата на системите и за това как сложни явления могат и възникват от прости действия ме изпълни с надежда, че в България работят много умни хора и със събития като това техните идеи или агрегации на идеи виждат бял свят. Надявам се, че работата му има значителен приложен аспект и може да намери почва в редица начинания.

Очаквах с особено нетърпение лекцията на Надежда Савова, най-вече заради филма на Николай Василев “Къща на Надежда” (БНТ). В Надежда видях един страхотен вдъхновен от живота и изпълнен с ентусиазъм и оптимизъм човек. Тя ни разказа за идеята си за хлебните къщи като средище на култура и място, където хора в неравностойно положение могат да се събират и общуват. При краткия ни разговор в паузата между лекциите Надежда затвърди убеждението ми, че принстънското възпитание и обучение е добрата почва, за да може всяка българска идея да разцъфти…

Явор Джонев (“Ново училище”) беше своеобразният Нютон на таз-годишния TEDxBG, предлагайки една революционна за България идея за образованието. С уверен трезв тон Явор не само ни каза колко потресавощо е състоянието на родното ни образование, но и предложи идеи, които обръщат съвременна парадигма за образованието нагоре с краката. Той сподели, че предлаганите от него образователни практики гарантират високи резултати, разбиране на материала, промяна на отношенията учител-ученик. А най-радостното е, че Явор вижда коренната промяна да се материализира след 10-тина години.

Подобни идеи представи и Кирил Русев. Кракото представяне на неговата класна стая без хартия, която предразполага децата към по-добрно вникване в образователния процес посредством интерактивно обучение ми се стори доста примамлива. Без да подценявам и без да съм запозната в подробности със системата, не мога да спестя, че имам известни резерви към нея и смятам, че тя съдържа един фундаментален дефект – а именно, поставя родното образование в нелеката позиция да догонва новостите в опит да увлече децата към ученето.

Супер свежите идеи на дизайнера Илиан Милинов ме зарадваха страхотно. На афтърпартито ми каза, че повечето му проекти са реализирани в чужбина и само някои (като столчетата, които сигурно сте виждали на няколко места в София) се продават в България. Идеите на Илиан ми направиха впечатление като устойчиви, полезни, спестяващи време, нерви, пространство и въглероден отпечатък, за което искрено го поздравявам.

От първия миг презентацията на Стийв Кайл грабна цялата публика. Не знам дали можете да си представите супер динамична 16-минутка, от първо лице множествено българско число, разказана от австралиец, която с ирония и гротеска разбива на пух и прах втъканата в душите ни “сериозност”. Стийв ни говори за идеята, че човек си е Homo Ludens кой каквото ще да ни казва, че имаме нужда от игра каквото и да правим. Стийв направи безмилостна дисекция на българското обещство и за всичко това обвини бабите 🙂 Да, да, именно т.нар. “баба фактор” според Стийв е захранката за нашата порочна сериозност, алфата и омегата за нашето нещастие.

Не мога да не цитирам част от презентацията му:

The opposite of play is not work. The opposite of play is depression. In fact, play improves our work.
Rats that play more have bigger brains. Kittens deprived of play are unable to act socially.

Препоръките му бяха насочени предимно към местните работодадетели, насърчавайки ги да не забравят, че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Няма да казвам на шафа ми, че според Стийв бонусите са порочна практика и не водят до по-висока производителност 😉

Лекциите на Яна Бюрер Тавание от Български хелзинкски комитет и Майкъл Браун, колкото и да бяха различни, съдържаха една изначална тъга, която само хората, видели не веднъж смъртта в очите, познават. И Яна и Майкъл ни разказаха за смъртта – като безнадеждност и като съзнателен риск; смъртта като пропуск и вина на системата в България и като част от пътя към върха… Яна ни насърчи да не даваме пари на домовете за сираци и хора с умствени увреждания, а да сезираме институциите да вършат своята работа. Апелът й беше насочен към обществото – да напомняме отново и отново, че тези домове не решават проблемите, а само ги задълбочават.

Чудя се как ли Яна спи нощем след ужасите, които вижда в домовете? Нейната увереност и сила ме разтърсиха. Сигурна съм, че и Майкъл често сънува ледените върхове в Тибет, на които снегът не може да се задържи, защото ги брулят безмилостни ветрове…

Приземени от тези две лекции, усетихме очарованието на думите на трагично загиналата Дафина Георгиева – Роня, отишла си без време, но оставила след себе си прекрасни стихове и рисунки.

Макар че това беше последната лекция в TEDxBG 2011, която освен всичко друго остави сълзи в очите ми, не мога да не завърша с готиното, да, именно готиното изпълнение на сладурите от Хахаха импро театър. Гледайки страхотното динамично и вдъхновено изпълнение се радвах и за пореден път убеждавах, че комедията може да е и интелигентна, весела, забавна и абсурдна, без да граничи с недомислици като “Комиците” и “Мисия Лондон“.

И накрая – нищо от това нямаше да бъде възможно, без Мария Попова – инициатор и организатор на TEDxBG 2010.

Да, малко се получи като репортаж, но толкова факти ми се въртят в главата, че искам да изкрещя на целия свят колко страхотно събитие беше TEDxBG 2011 . Комитата даде благословията си и каза, че разрешава на Алекс, Теди и Ники да правят TEDxBG два пъти в годината, но не повече…

Ако не си прочел какво са казали другите, бързо нататък: Све, Ани, Деси Бошнакова, Ралчев, , Маркбит, Юруков и много други знайни и незнайни блогъри.

Идеите са споделени и ни чака цяла година, в която да ги споделяме с всички около нас.

TEDxBG – за втори път

Ето ни в залата, в очакване на TEDxBD 2011. Хубав старт на новата година. Познати лица и атмосфера – чух цифра от 600 присъстващи, но после организаторите ще кажат. Яко свежи лица, жадни за последните новости от сферата на устойчивото развитие, положителното мислене – с една дума просто споделянето на идеи, които си струват 😉 Теди, Алек и Ники вече са на сцената, за да представят програмата.

Има торбички с подаръци и лепенки, които можем да “залепим на лаптопите си или по прозорцигте на колите” … 🙂 Баджът е с име, а на гърба е написана програмата – много ми хареса този супер удобен момент, който ми напомни и за десетките семинари и конференции, на които вечно не знам къде съм си затрила програмата, която след няколко дни вече не прилича на нищо от бележки и сгъване.

Ако ти се туитва, хаштаг: #tedxbg

Афтърпартито е в Culture Beat от 21.00