Facebook Graph Search – новият изкуствен интелект?

Преди броени часове Facebook съобщиха новината, че пускат т.нар. Graph Search. Това е много сериозно нововъведение в природата на социалната мрежа – аз бих го нарекла опит за създаване на изкуствен интелект в социалката, или нещо като интелигентна социална търсеща машина.

Facebook_graph_search

Накратко, с Graph Search ще може да търсите по възможно най-естествения начин и да намирате конкретно съдържание, задавайки ключови думи, които се съдържат в информацията, споделена от приятелите ви. Но няма да ви занимавам с бизнес новини.

Като оставим чисто бизнес аспекта на тази новина, има някои интригуващи психологически въпроси. Въпреки че съм убедена, че Facebook са събрали голям брой специалисти в когнитивните науки, не си и представям, че в обозримо бъдеще ще създадат достатъчно умна търсачка, която добре може да “разбира” задаваните от потребителите фрази, пък било то и вкарани в някакви рамки, които скоро ще се научим да ползваме.

И по-важното, дали това ще промени начина, по който “говорим” във и с Facebook…? Как ли ще се отрази това на ползваемостта на мрежата, на вътрешната навигация и ако щете на дизайна? Дали хората ще променят обема и начина, по който споделят данни, снимки и т.н. в мрежата? Дали информацията ще се достъпва в удобен за ползване вид и дали ще се доближи до резултатите, които всеки потребител очаква. С други думи, ще имаме ли скоро сурогатен интелект под формата на социално съдържание?

Е, вероятно всичко ще бъде в името на по-засилената комуникация приятели-приятели и фенове-брандове, което пък ще има съответните бизнес ефекти. Във всеки случай, предстои ни да наблюдаваме един от най-вълнуващите процеси в социалната мрежа. Въпреки скептицизма ми, надявам се, че Зук и компания няма да ни разочароват и ще ни предложат нещо интересно и качествено. 😉

Ще се радвам, ако отговорите на някой от следните въпроси: Важен ли е Facebook за вас? Често ли посещавате тази социална мрежа? За какво най-често я ползвате и помага ли ви да търсите информация в нея? Промени ли живота ви с нещо, ако можете да си спомните времето, в което не сте я ползвали? 😉

Убивай ме с клаксон

Ако клаксоните можеха да убиват, софийските кръстовища щяха да са осеяни с трупове.

Всяка сутрин на път за работа, яхнала колелото, минавам през култово софийско кръстовище. И като на всяко кръстовище, на което има отделен светофар за десен завой, се наблюдава една и съща ситуация – някой малоумник е предредил огромната опашка, чакащи за направо или наляво и запушва всички, които завиват в дясно.

Крясъци, писъци, нерви – поток от клаксони, разбира се с право – се изливат по посока нахалника, който кара всички да чакат още един мъчителен сфетофар. Толерантност = нула и от двете страни. Храна за душите ни, които вече не могат да живеят спокойно… Повод да намръщим и без това прорязаните си от бръчки лица. Официална причина да влетим начумерени в офиса… Повод да се скараме с гаджето… Канал за комплекси – колко много има в един завой на дясно.

Мисля си, ако клаксоните можеха да убиват, дали щяхме да ги натискаме така смело?

Не газете тревата!

Тази седмица бях добра. Не, не че по принцип не съм, просто тази седмица направих нещо, което ме накара да се чувствам особено добра. Ама че наивност!

Наскоро, бързайки за важна среща, паркирах на ул. “Партений Нишавски”, зад Мол София. Нямаше знаци “Паркирането забрането”, коли в изобилие и аз удобно се наместих на последното свободно местенце. След няколко часа, готвейки се да потеглям, забелязах едно жълто листче да ми намига изпод чистачката. Мравки полазиха гърба ми и без да съм го прочела, побързах да видя дали не са ме заскобилиАко само бях погледнала картата, щях да видя, че там си е зелена площ.

Жълтото листче се оказа Констативен протокол, издаден от Столичен инспекторат, с който учтиво ми посочваха, че съм паркирала върху зелени площи на София, с което нарушавам чл. 36, ал. 2, т.5 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО и ме канеха да си заплатя глобата доброволно, иначе ще имам срещи с КАТ. Еко ли, крещеше ми листчето, хич не си еко, момиче!

След няколко дни, изчела всички Наредби на СО, готова да се карам със столичните инспектори, че какви ти зелени площи, там нямаше пукната тревичка и къде да паркирам в час пик и т.н. и т.н… се отправих към районното поделение. Не за друго, а да си платя глобата от 50 до 500 лв.

15 минути преди приемния час в офиса ме посрещнаха трима служители на общината, при което всяко мое колебание дали искам да си платя глобата се стопи.

Очакваното нацупено чиновническо лице така и не се появи. В момента, в който казах за какво съм дошла, един усмихнат господин веднага се втурна да оформи документите. Не искаха да ме бавят, защото сигурно съм бързала за работа. Наложиха ми най-малката възможна глоба, защото съм била така добра да дойда в указания срок и така щели само да ме предупредят. Обещавате ли да не паркирате повече върху зелени площи? Обещавам! Благодариха ми няколко пъти, че съм дошла и ми препоръчаха вече да не паркирам върху места, където може и да расте трева.

Поинтересувах се къде ще отидат парите ми. В Общината, а оттам – за каквото има нужда. Пожелах на общинарите повече хора да си плащат, а аз искрено се надявам, че след години децата ми ще се чудят как въобще е възможно някой да си помисли дори, че може да паркира върху прекрасните зелени площи на София.

Карибски пирати: в непознати води

Снощи се наложи да си сложа 3D очила за около 2 часа, защото гледах “Карибски пирати: в непознати води”. Рядко гледам филм на предпремиера, но този път имах това удоволствие благодарение на Иван Ралчев и ПИБ, които бяха така любезни да ме включат в списъка на поканените.

Ако трябва накратко да дам мнението си за филма, ще кажа, че това не е филм, който ме кара да се вълнувам. Въпреки това, по ред причини, които ще се опитам да изложа тук, той все пак, макар и трудно, намира място в категория “Целулоид… или какво ме вълнува в киното“.

Кратко лирично отклонение: Не обичам да пиша за филми, които са слаби и не заслужават времето ми, в които изкривената ми душа на филолог не намира достатъчно исторически корени, за които да се залови, падайки безпомощно в бездната на безмълвието. Така че, пиша само за това, което наистина ми харесва. Което не значи, че пиша за всичко, което оценявам високо – има прекрасни филми, като “Речта на краля” и “Първичен код”, за които все още не намирам сили да седна да драсна 2 реда.

Както и да е, снощните “Карибски пирати” трябваше да бъдат интересни. И ми бяха интересни и през всичките 100 и няколко минути търсех да открия образа на британската имперска машина от средата на XVIII век да цъка като добре смазан швейцарски часовник, или не съвсем. Впечатляващите моменти, само заради които си струва да се гледа този филм, за мен, са: срещaтa на Джак с надут британски лорд с безброй титли с натуралистично представената му лакомия, кадрите с калните мизерни улици на Лондон, заляти от литри човешки течности, с годро извисяващите се монументални гранитни сдания, и накрая – пропиващата всеки кадър автентична нищета. Макар че не мога да твърдя със сигурност доколко точно е възпроизведена атмосферата на епохата, все пак не мога да не отбележа, че привидната автентичност впечатлява.

Радва ме начинът, по който филмът показва типичната за XVIII век жажда за откривателство и завоюване на нови граници. Не, не твърдя, че филмът е исторически, не ставайте смешни, но ми е интересен стремежът да се пресъздаде свят, чийто граници се простират от Момбай до Западните Индии и от Уестминстърското Абадство до амазонските мисии и от Английския канал до извора на младостта.

В този смисъл, четвъртата част на “Карибски пирати” е един своеобразен ескапизъм, бягство от реалността на тогавашното, а и днешното ни консуматорско-пренаситено нещастие. Той е не просто занимателен, цветен, шарен, пенелопе-окрузен филм, който ти показва колко забавен, безгрижен, безметежен, приключенски, вълнуващ и т.н е животът на пиратите. Той може да се гледа и като филм за тежкия живот на пирата, който е принуден да бяга от задушаващата хватка на майката-империя. Да, може и така да се гледа, няма лошо.

Разбира се, разглеждайки филма в този вероятно донякъде преднамерено пресилено сериозен план, не можем да пропуснем присъствието на испанците, които по това време вече едва ли са така заинтересовани от Карибите. Всъщност, те са ми важни със своята галантност, мъжество и гордост, които са в пълен контраст със суровата британска действителност и липса на каквато и да е дисциплина. Присъствието на испанците, които са далеч по-големи противници на империята по времето на Елизабет, са едно интересно намигване към онези на Острова.

Ще си позволя да завърша с цитат от Спароу, който в пореден пристъп на философстване изтърсва следното: “It is not the destination so much as the journey” – една сравнително революционна и даже бих казала доста XX-век фраза, която отново ни навежда на размисли за британския откривателски и приключенски дух, отпратила хиляди мъже в морето, тласкала векове наред Британия напред и нагоре, дала им самочувствие да сложат половината свят под своя ботуш.

Ако тези мисли ти дадат някаква отправна точка за едно по-различно гледане на филма, пия хубаво вино и пуканките ги обичам не твърде солени 😉

TEDxBG – емоции, припомнени в покой

Събота сутрин, а телефонът ме буди. В главата ми е лудница и не разбирам защо съм сложила аларма за това нечовешко време. В просъница се сещам се, че миналата седмица станах за TEDxBG и съм забравила да изключа алармата… Няма нищо случайно – време е за писане.

Почти при всеки пост, провокиран от емоционално мощно събитие, си спомням думите на Уилям Уърдсуърт, който винаги пише, след като силните чувства вече са поутихнали и движещото вдъхновение е споменът в покой (emotions recollected in tranquillity). Така, противно на всяко интернет-повлияно решение, реших да отложа споделянето на своите впечатления от TEDxBG, за да бъда максимално обективна…

Именно с такъв поток от спомени, преосмислени в покой ни заля Владимир Донков, авантюристът, фотограф, алпинист, на който един ден му омръзва да чува “Момче, тая работа няма да стане” и се отправя към ледената пустощ. Е, нещата не са станали така бързо, но моментът на проникновение, който Владо сподели, е това, което всеки от нас иска да постигне – да зарежеш сигурното, за да гониш дивото в името на по-истински живот. Като тънка червена линия през лекцията надничаше идеята за опазването на околната среда, за разхищението, за консуматорската лакомия на модерното ни общество… След изпълнената с впечатляващи, страховити, весели, съзерцателни и мърди мисли лекция на Владо, заредена със силата на Атлас, и аз самата за пореден път се разтерзах колко безсмислено е всичко и колко по-хубаво би било да живея в хармония с природата. Браво, Владо!

Радвам се, че успях да се запозная с Христомир Йорданов на афтърпартито, защото тогава получих безценни няколко изречения от него. Лекцията му за работата на системите и за това как сложни явления могат и възникват от прости действия ме изпълни с надежда, че в България работят много умни хора и със събития като това техните идеи или агрегации на идеи виждат бял свят. Надявам се, че работата му има значителен приложен аспект и може да намери почва в редица начинания.

Очаквах с особено нетърпение лекцията на Надежда Савова, най-вече заради филма на Николай Василев “Къща на Надежда” (БНТ). В Надежда видях един страхотен вдъхновен от живота и изпълнен с ентусиазъм и оптимизъм човек. Тя ни разказа за идеята си за хлебните къщи като средище на култура и място, където хора в неравностойно положение могат да се събират и общуват. При краткия ни разговор в паузата между лекциите Надежда затвърди убеждението ми, че принстънското възпитание и обучение е добрата почва, за да може всяка българска идея да разцъфти…

Явор Джонев (“Ново училище”) беше своеобразният Нютон на таз-годишния TEDxBG, предлагайки една революционна за България идея за образованието. С уверен трезв тон Явор не само ни каза колко потресавощо е състоянието на родното ни образование, но и предложи идеи, които обръщат съвременна парадигма за образованието нагоре с краката. Той сподели, че предлаганите от него образователни практики гарантират високи резултати, разбиране на материала, промяна на отношенията учител-ученик. А най-радостното е, че Явор вижда коренната промяна да се материализира след 10-тина години.

Подобни идеи представи и Кирил Русев. Кракото представяне на неговата класна стая без хартия, която предразполага децата към по-добрно вникване в образователния процес посредством интерактивно обучение ми се стори доста примамлива. Без да подценявам и без да съм запозната в подробности със системата, не мога да спестя, че имам известни резерви към нея и смятам, че тя съдържа един фундаментален дефект – а именно, поставя родното образование в нелеката позиция да догонва новостите в опит да увлече децата към ученето.

Супер свежите идеи на дизайнера Илиан Милинов ме зарадваха страхотно. На афтърпартито ми каза, че повечето му проекти са реализирани в чужбина и само някои (като столчетата, които сигурно сте виждали на няколко места в София) се продават в България. Идеите на Илиан ми направиха впечатление като устойчиви, полезни, спестяващи време, нерви, пространство и въглероден отпечатък, за което искрено го поздравявам.

От първия миг презентацията на Стийв Кайл грабна цялата публика. Не знам дали можете да си представите супер динамична 16-минутка, от първо лице множествено българско число, разказана от австралиец, която с ирония и гротеска разбива на пух и прах втъканата в душите ни “сериозност”. Стийв ни говори за идеята, че човек си е Homo Ludens кой каквото ще да ни казва, че имаме нужда от игра каквото и да правим. Стийв направи безмилостна дисекция на българското обещство и за всичко това обвини бабите 🙂 Да, да, именно т.нар. “баба фактор” според Стийв е захранката за нашата порочна сериозност, алфата и омегата за нашето нещастие.

Не мога да не цитирам част от презентацията му:

The opposite of play is not work. The opposite of play is depression. In fact, play improves our work.
Rats that play more have bigger brains. Kittens deprived of play are unable to act socially.

Препоръките му бяха насочени предимно към местните работодадетели, насърчавайки ги да не забравят, че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Няма да казвам на шафа ми, че според Стийв бонусите са порочна практика и не водят до по-висока производителност 😉

Лекциите на Яна Бюрер Тавание от Български хелзинкски комитет и Майкъл Браун, колкото и да бяха различни, съдържаха една изначална тъга, която само хората, видели не веднъж смъртта в очите, познават. И Яна и Майкъл ни разказаха за смъртта – като безнадеждност и като съзнателен риск; смъртта като пропуск и вина на системата в България и като част от пътя към върха… Яна ни насърчи да не даваме пари на домовете за сираци и хора с умствени увреждания, а да сезираме институциите да вършат своята работа. Апелът й беше насочен към обществото – да напомняме отново и отново, че тези домове не решават проблемите, а само ги задълбочават.

Чудя се как ли Яна спи нощем след ужасите, които вижда в домовете? Нейната увереност и сила ме разтърсиха. Сигурна съм, че и Майкъл често сънува ледените върхове в Тибет, на които снегът не може да се задържи, защото ги брулят безмилостни ветрове…

Приземени от тези две лекции, усетихме очарованието на думите на трагично загиналата Дафина Георгиева – Роня, отишла си без време, но оставила след себе си прекрасни стихове и рисунки.

Макар че това беше последната лекция в TEDxBG 2011, която освен всичко друго остави сълзи в очите ми, не мога да не завърша с готиното, да, именно готиното изпълнение на сладурите от Хахаха импро театър. Гледайки страхотното динамично и вдъхновено изпълнение се радвах и за пореден път убеждавах, че комедията може да е и интелигентна, весела, забавна и абсурдна, без да граничи с недомислици като “Комиците” и “Мисия Лондон“.

И накрая – нищо от това нямаше да бъде възможно, без Мария Попова – инициатор и организатор на TEDxBG 2010.

Да, малко се получи като репортаж, но толкова факти ми се въртят в главата, че искам да изкрещя на целия свят колко страхотно събитие беше TEDxBG 2011 . Комитата даде благословията си и каза, че разрешава на Алекс, Теди и Ники да правят TEDxBG два пъти в годината, но не повече…

Ако не си прочел какво са казали другите, бързо нататък: Све, Ани, Деси Бошнакова, Ралчев, , Маркбит, Юруков и много други знайни и незнайни блогъри.

Идеите са споделени и ни чака цяла година, в която да ги споделяме с всички около нас.

TEDxBG – за втори път

Ето ни в залата, в очакване на TEDxBD 2011. Хубав старт на новата година. Познати лица и атмосфера – чух цифра от 600 присъстващи, но после организаторите ще кажат. Яко свежи лица, жадни за последните новости от сферата на устойчивото развитие, положителното мислене – с една дума просто споделянето на идеи, които си струват 😉 Теди, Алек и Ники вече са на сцената, за да представят програмата.

Има торбички с подаръци и лепенки, които можем да “залепим на лаптопите си или по прозорцигте на колите” … 🙂 Баджът е с име, а на гърба е написана програмата – много ми хареса този супер удобен момент, който ми напомни и за десетките семинари и конференции, на които вечно не знам къде съм си затрила програмата, която след няколко дни вече не прилича на нищо от бележки и сгъване.

Ако ти се туитва, хаштаг: #tedxbg

Афтърпартито е в Culture Beat от 21.00

Еко тест в 12 точки

Ако не знаеш, ще ти кажа, че малко или много съм еко-ориентиран човек – сещаш се, един от онези хора, които трудно изхвърлят хартия, не оставят водата да тече за щяло и не щяло и вместо да се возят с кола се мятат на колело.

Понеже все облъчвам хората около мен как могат и те да направят нещичко за запазване на хармонията в природата, искам да споделя и с теб 12 безкрайно прости примера за това как да си маааалко по-еко, и то – без да се налага да променяш начина си на живот. И тъй като не обичам да следвам готови съвети, няма да те карам и ти да го правиш. Затова и следващите точки са един своеобразен еко барометър, без излишен императивен тон.

Ти си еко, ако:

  1. Гасиш лампата, щом излезеш от стаята. Същото важи и за телевизора, когато никой не го гледа. Не пускаш лампата въобще, ако влизаш някъде за момент и се вижда достатъчно…
  2. Отдавна си се научил да спираш водата, докато си миеш зъбите или се бръснеш. Знаеш, че миялната машина пести сериозен процент вода и е добра инвестиция…
  3. Не изхвърляш стъклени, хартиени и метални отпадъци в общия битов отпадък. Събираш си хартията и металните опаковки и ги предаваш на вторични суровини, а стъклото ползваш многократно. Интересуваш се къде и как се изхвърлят стари батерии, акумулатори, компютри и друга непотребна битова техника. Вярно, при липсата на завод за преработка на отпадъци, нямаш кой знае каква мотивация да го правиш, но пък когато най-сетне се сдобием с такъв, вече ще си продобили добри навици…
  4. Знам, че ще ти е трудно да преглътнеш нещо подобно, но все пак, еко си и ако решиш да намалиш консумацията на месо. Няма да се впускам в подробности защо и как отглеждането на животни за месо вреди на околната среда, но само виж рейсовете на добитъко-превозни кораби из океаните…
  5. Купуваш си колело и предпочиташ да се придвижваш из града с него. Не винаги ти е лесно, разбира се, а и зимата в България не е най-доброто време за колоездене, но пък си доволен, че въглеродения ти отпечатък намалява с 50%…



    Като алтернатива, ползваш градски транспорт, или пък поделяш пътуването до работа през някоя от родните платформи като Carpool.bg

  6. Уважаваш правото на оригиналните обитатели на гората да живеят на спокойствие, затова не замърсяваш дома им с отпадъците си…
  7. Цар си – принтираш двустранно, а ако може – въобще не принтираш. Отдавна си се отказал да получаваш фактури на хартия…
  8. Не пропускаш да си вземеш текстилна торбичка, за да не се налага да купуваш пластмасови в магазина…

  9. Купаваш само електроуреди висок клас. Не слушаш теории, които твърдят, че подобни уреди са поредният плод на световна конспирация на производителите, а се движиш от чисто икономически подбуди – пестят пари. Освен това се информираш добре преди да купиш новия си мобилен телефон, и си избираш такъв, в чието производтво не са използвани твърде вредни за околната среда вещества и материали…
  10. Наясно си, че шумът също е замърсяване и затова не вдигаш гюрултия сред природата, в града, в градския транспорт или с колата си (ако имаш такава)…
  11. Изключваш електроуредите, когато не си у дома дълго време. Все пак, какъв е смисълът празният ти хладилник да стои включен, докато 2 седмици си на море?!…
  12. Посадил си поне едно дръвче през годината. Вместо да си купиш отрязана елхичка за Коледа, си взимаш такава в саксия…



Предложенията са с многоточия, защото можеш да ги допълниш по свой начин. Нека те не те превръщат в мрънкащо чудовище, което ходи подир другите и вечно поучава. А ако можеш и да се забавляваш, докато ги прилагаш, още по-добре!