Греби, греби, греби с каяка

Може и да не знаете, а може и да знаете (това не е така важно), но от 7-8 месеца се подвизаваме в Обединеното кралство. Какво? Пак ли?! Пак. Само че този път с бебе. И това преобръща живота на кандидат-емигранта с краката нагоре.

Изненадващо е какви ледоразбивачи са бебетата. Да, едно дете може да разтопи дори суровата английска душа и да разчувства всяка баба на улицата. Освен това, когато имаш грижата за дечко, се налага да общуваш и с други хора, за да му дадеш някаква среда, комуникация, опит и други подобни. Та, така и ние с малкия Борис, подгонени от нуждата да общуваме и да се социализираме, опознахме всички бебешки клубове в града ни и за нас вече няма тайни в бебешкия свят на Западен Съсекс.

И така, малкият маймунства с местни бебки и бебовци, радваме се на зимните минзухари, пеем песнички на някакъв непознат език. Последното ми създава странен дискомфорт, че Борис не разбира какво се пее, което от своя страна породи нуждата да превеждам въпросните песнички. И ето резултатът от един такъв експеримент.

Оригиналът на песента е Row, row, row your boat – супер популярна детска песен. Моят вариант е доста инфантилен, но ми се прииска да го запиша в и без това итормозения от тишина и хаос блог. Та, българският вариант въплащава и любовта ми към каяка (тайничко сугестирам Борис скоро да ни пусне с татко му на каяк) 😉 И… музика!

Греби, греби, греби с каяка
надолу по реката.
Животът е прекрасен,
хващай здраво греблата.

Греби, греби, греби с каяка
надолу по потока.
Ако видиш мечка,
усмихни й се широко.

Греби, греби, греби с каяка
навътре в язовира.
Ако видиш лъвче,
гледай да не го нервираш.

Греби, греби, греби с каяка
кротко по реката.
Ако видиш крокодил,
пипни го по главата.

Греби, греби, греби с каяка
навътре в океана,
ако видиш бяла акула,
опитай да я хванеш.

Греби, греби, греби с каяка
към самотния плаж.
Ако видиш пиратски кораб,
вземи го на абордаж.

Row Row Row Your Boat

Advertisements

География на хаоса

Някога датите бяха важни
обозначаваха дните с червени карфици
помнех ги, кътах ги, диплех ги, хладни
не ставаха никога.
Просто си търсех повод да подредя хаоса
или хаос нямаше?

Но как така?
Та хаосът е всичко!

Тези дни датите губят
хаосът взема превес някакси

… И не търся да го кова,
или да го смета под килима,
да му дам география,
да го туря в координати и изобари,
да го измеря, така де –
да го покваря
от ред.

Оставям го да твори
да се вихри
и да вилнее
да смущава мира ми
с география невъзможна,
защото в него е всичко,
защото в него е всичко.

Chaos

Вечна

Заспали сме отвити, без юрган,
а снощи заваляло,
цяла нощ валяло
и трупало –
сълзите на Сахара,
замръзнали,
довяти може би от ураган,
или изтръгнати от океана капки,
или росата на тайгата в Беларус,
или пък онзи ледник,
разтопил се
неусетно в някой делник,
попил солта на Атлантика
свободни капки,
някога подскачали на борда на Кон-тики,
отнесени в мусона после,
измили хиляди души при Ганг,
гасили хиляди пожари,
запалвали гърла във ечемичен танц,
разкалвали пътеки през гората,
превръщали цимента във бетон…

А ние сме заспали непробудно
и глухи за сълзите на снега

Прашна работа

Пъстри пилета прехвърчат през полето прашно
Пролет е и се обичат
нищо, че градът е мрачен.

И в душите им просторни нищо прашно не се хваща
пилетата неуморно
махат със крилца и се опрашват.

Едно радостно детство

Ти спомняш ли си как препускахме през нивите
и как с навити панталони
скиторехме напред-назад…
И близваха краката ни коприви,
а ние лапвахме бонбони
и тичахме в черешите на дядо Митко.

Ти помниш ли как бабите ни гонеха в градините
задето им беряхме от доматите
и как се кискахме и се наливахме
доволно с шарената лимонада?

Ти помниш ли онези кучета,
които дразнехме със прашки,
а те се втурваха да ни подгонят –
да видят бягаме ли им юнашки?

Ти помниш ли стотиците щастливи дни,
когато колелата не ръждясваха, зарязани на двора,
когато грижите ни бяха само аз и ти,
когато грижи нямаше,
когато нямахме умора.

Две страшни очи

Две страшни очи. Душата на дете.
в две страшни очи; – мозъкът – личи
Разпада се на две
Майка му се моли,
но те
през страсти и неволи
са минали и пак ще минат.

И Яворов да би възкръснал
да би погледнал в тях
дълбоко
ще види само еднооко
скръб.

И не е срам и не е грях,
защото всеки, щом погледне в тях,
ще види свои страсти и неволи
а
майка му се моли…

Но нищичко не обещават те! –
В две страшни очи мозъкът, личи,
в две страшни очи разпада се на две.