Паметта на водата от Шийла Стивънсън

Миналата седмица популярният в средите театрален ПР Димитър Цонев ме покани да пиша за театър, ей така, като независим блогър. Измежду класическите постановки аз реших да си избера един дебют – “Паметта на водата” на британката Шийла Стивънсън.

паметта на водата Вийла Стивънсън

Обичам да чета и пиша за работата на съвременници. Те са ми по-интересни, по-близки, разбираеми и значими. А пък и вода… символът на водата ми е страшно важен сам по себе си. Така че изборът измежду Шекспир, Чехов и Фриш не беше труден.

И така с Мартин се вдигнахме и отидохме до НАТФИЗ, за да видим какви ги е свършил режисьорът Стоян Радев и трупата на Варненския драматичен театър. Бяхме почти като две табули рази. Само едно малко притеснение се прокрадваше заради фразата “три сестри… смъртта на майка им…”, която ми се мярна някъде из Интернет. Обещахме си, че ще си тръгнем, ако много се отегчим.

Та за пиесата. Ако ви изкушават камерните представления, задушевната обстановка на “Паметта на водата” ще ви допадне. Може да я наречем черна комедия с мелодраматични елементи, която ни представя наситен психологически свят на три сестри, уж поели живота си в ръце, но очевидно вкопчени в миналото.

Самото заглавие на пиесата не предполага кой знае каква дълбочина на тематиката, която да ви затормози. Всъщност няма да откриете нищо изненадващо или завъртяно и по отношение на сюжета. А и не това тормози драматурзите през 90-те, нали? Пиесата се основава на дълбоки психологически портрети, къде типични и очаквани, къде – не. Зрителят е поканен да гледа разголването на душата на жени, отнесени от вихъра на ежедневието, но здраво стиснали спомените си, които не им дават мира, спомени, които не само са неизличими, но които водата преповтаря.

Това, на което пиесата дължи успеха си в родния си вариант, всъщност е брилянтната игра на актьорите Веселина Михалкова, Теодора Михайлова, Даниела Викторова и Гергана Плетньова, както и деликатното, но витално участие на Владислав Виолинов, който се изявява и в ХаХаХа ИмПро Театър, и Николай Божков. Защото иначе много лесно може да си каже човек, “ох, ама това си го имам вкъщи, защо ми е да гледам драмите на другите?!”. Актьорите обаче създават стабилни пълнокръвни психологически образи и дори само, за да проследиш развитието им, пак ти стига.

От друга страна, гледайки отвъд сюжета и пак с фокус върху играта, ще видите, че тази на пръв поглед мелодрама, съдържа в себе си много жизнеутвърждаващи послания. Не че има кой знае какъв катарзис, не че героите стигат до някакви гигантски метаморфози. Просто постойте и погледайте “Паметта на водата” като една приятна постановка, която напомня да не губим времето си, да не се поддаваме на стокхолмския синдром в любовта, да бъдем смели, да споделяме, да не таим горчивина, да говорим за тревогите си, да обичаме и най-вече – да простим.

И най-сетне, постановката като че ли е симптоматична и за годините и тревогите от края на миналия век, за предизвикателствата пред жените, които трябва да се наложат в професията си и да отстояват сексуалната си свобода, за края на патриархалното общество и проблемите, произтичащи от това. Тя е за пораснали момичетата, които въпреки привидната си сила искат “само една прегръдка, нищо повече”.

Като се замисля, “Паметта на водата” не е перфектната пиеса за дъждовна неделна вечер, но пък със сигурност не оставя горчивина в съзнанието ти. Без колебание я препоръчам на всеки, който иска да поразсъждава за малките жени на XX век.

А ти, драги ми читателю, кога за последно ходи на театър и какво гледа?

Вкусен полезен десерт

Човек и добре да живее, трябва да яде. А какво е хапването без сладко?! Ако обаче не искате десертът да ви излезе през носа и същевременно да е достатъчно вкусен, значи трябва да се намери баланс. Предлагам ви една рецепта за вкусен и диетичен десерт, която откраднах от Гери Кузманова от ICN.Bg. Тя е голям кулинар и обича полезните био продукти, но понеже (засега) си няма личен блог, ще споделя нейната тайна.

Необходими продукти:

  • за всяка от чашите: по 1/5 до макс. 1/4 чаша овесени трици или ядки
  • сок от 4-5 мандарини (ако нямате, става и с портокал / сок от някакъв сезонен плод – черешни, праскови, боровинки и т.н.)
  • за всяка от чашите: по 2/3 чаша цедено или гъсто домашно кисело мляко
  • 2-3 банана или друг любим плод
  • счукано какао или какао на зърна (за поръсване)
  • ако е зима – сушени плодове на вкус (сушени боровинки, стафиди, фурми или смокини)

Как процедираме?
Смесвате триците и сока от мандарини и слагате на дъното по около 1/5 от обема на чашата. Ако обичате трици, сложете и до 1/4 чаша, няма да сбъркате. Разбърквате млякото и намачканите банани и поставяте до средата на чашата. Добавяте 1 ред сушени плодове на вкус. Допълвате всяка чаша с останалото мляко и гарнирате с какао. Не препоръчвам използването на замразени плодове – нека всичко, което ядете, е живо и прясно. Във всеки сезон има пресни плодове, използвайте ги.

Провал
Трябва да призная, че първия път не ми се получи добре, защото използвах пшенични трици и сложих малко в повече. Приятелите, които поканихме да го дегустират, се изказаха кратко и ясно: “не ни кефи талаша” 🙂 Ако обаче обичате да закусвате трици с кисело мляко, този десерт ще ви хареса много. Както казва Гери, това е обичайната закуска, но поднесена по различен начин.

Важно
И накрая, по-добре е да хапвате този десерт преди основното хранене, защото съдържа плодове, което го прави неподходящ за консумация след меса, сирена, готвена храна и т.н. Въобще, започнете деня си с него, нищо че името му е “десерт”.

Ако искате и други полезни и вкусни гозби, вижте категорията ми с рецепти, като имайте предвид, че всички те са вегетариански. Всъщност, споделете, падате ли си по полезни храни? Смятате ли, че храната дава директно отражение върху външния вид и вътрешното състояние? Аз съм убедена, че това е така и нищо че не е лесно, гледам да хапвам повече жива храна.

География на хаоса

Някога датите бяха важни
обозначаваха дните с червени карфици
помнех ги, кътах ги, диплех ги, хладни
не ставаха никога.
Просто си търсех повод да подредя хаоса
или хаос нямаше?

Но как така?
Та хаосът е всичко!

Тези дни датите губят
хаосът взема превес някакси

… И не търся да го кова,
или да го смета под килима,
да му дам география,
да го туря в координати и изобари,
да го измеря, така де –
да го покваря
от ред.

Оставям го да твори
да се вихри
и да вилнее
да смущава мира ми
с география невъзможна,
защото в него е всичко,
защото в него е всичко.

Chaos

Facebook Graph Search – новият изкуствен интелект?

Преди броени часове Facebook съобщиха новината, че пускат т.нар. Graph Search. Това е много сериозно нововъведение в природата на социалната мрежа – аз бих го нарекла опит за създаване на изкуствен интелект в социалката, или нещо като интелигентна социална търсеща машина.

Facebook_graph_search

Накратко, с Graph Search ще може да търсите по възможно най-естествения начин и да намирате конкретно съдържание, задавайки ключови думи, които се съдържат в информацията, споделена от приятелите ви. Но няма да ви занимавам с бизнес новини.

Като оставим чисто бизнес аспекта на тази новина, има някои интригуващи психологически въпроси. Въпреки че съм убедена, че Facebook са събрали голям брой специалисти в когнитивните науки, не си и представям, че в обозримо бъдеще ще създадат достатъчно умна търсачка, която добре може да “разбира” задаваните от потребителите фрази, пък било то и вкарани в някакви рамки, които скоро ще се научим да ползваме.

И по-важното, дали това ще промени начина, по който “говорим” във и с Facebook…? Как ли ще се отрази това на ползваемостта на мрежата, на вътрешната навигация и ако щете на дизайна? Дали хората ще променят обема и начина, по който споделят данни, снимки и т.н. в мрежата? Дали информацията ще се достъпва в удобен за ползване вид и дали ще се доближи до резултатите, които всеки потребител очаква. С други думи, ще имаме ли скоро сурогатен интелект под формата на социално съдържание?

Е, вероятно всичко ще бъде в името на по-засилената комуникация приятели-приятели и фенове-брандове, което пък ще има съответните бизнес ефекти. Във всеки случай, предстои ни да наблюдаваме един от най-вълнуващите процеси в социалната мрежа. Въпреки скептицизма ми, надявам се, че Зук и компания няма да ни разочароват и ще ни предложат нещо интересно и качествено. 😉

Ще се радвам, ако отговорите на някой от следните въпроси: Важен ли е Facebook за вас? Често ли посещавате тази социална мрежа? За какво най-често я ползвате и помага ли ви да търсите информация в нея? Промени ли живота ви с нещо, ако можете да си спомните времето, в което не сте я ползвали? 😉

Полезна рецепта – киноа със спанак

Напоследък ми остава време за вихрене в кухнята. Освен това по ред причини редуцирах сериозно бюджета си и така съвсем естествено се родиха много креативни, хем полезни, хем (нали е много модерно да се казва) “бюджетни” манджи.

Преди няколко месеца имах проблеми с хемоглобина и една приятелка ми препоръча, щом не ям месо и риба, да хапвам киноа, за да си набавям полезни аминокиселини. Купихме си пробно киноа и експериментите започнаха.

Тогава беше лято и варената киноа вървеше много добре в салата от домати. Но доматите свършиха и дойде време да измисля как да включа този продукт в зимните гозби. След известно търсене в интернет не успях да намеря почти нищо интересно. И понеже знам колко много хора вече се интересуват от рецепти с киноа, реших да споделя с вас своя челен опит във веганското готвене.

Какво ви е необходимо за великата манджа “киноа със спанак”?

рецепта киноа със спанак

  • 1 глава кромид лук
  • 3-4 скилидки чесън
  • 2 моркова
  • 1 ч.ч. киноа
  • 1 ч.ч. ориз
  • 250 г спанак
  • 200 г грах
  • 150 г печурки
  • 200 мл. домати (консерва), но ако имате сушени домати, използвайте 7-8 доматчета
  • 1 пак. стафиди (по желание)
  • сол
  • джоджен
  • зехтин

Няма нищо сложно в готвенето: фурната е на 250 градуса и започвате да режете продуктите. Нарязвате лука, морковите и гъбите и ги задушавате в малко зехтин. След това добавяте грахта, чесъна и доматите и овкусявате с джоджен.

Аз смесвам киноа с ориз, за да се получи по-традиционен вкус и да не досаждам с екзотиката, но ако желаете, тази рецепта може да се прави и само с киноа. След като зеленчуците леко са се задушили, прибавете и ориза и киноата с малко сол и стафиди (ако обичате) и оставете за 5 минути. Най-накрая сложете и спанака – той лесно се топи, затова го добавете последен. Залейте с топла вода до ниво около 1-2 см над продуктите, защото киноата поема много повече вода от ориза, а не искате манджата да е суха, нали?

Сега спокойно може да се отпуснете и да почетете книжка за около 20-25 минути, докато вашето кулинарно произведение си къкри кротко във фурната. Накрая поръсете с магданоз и сервирайте с усмивка.

Ако има интерес, ще публикувам и други рецепти с киноа, които изпробвам в последно време 🙂 Бон апети!

Лесен и бърз сладкиш от боровинки

Само да не решите, че много съм се развихрила в кухнята. Като фен на полезните храни, хич не обичам да правя глезотии като тази, но навръх Нова Година се размекнах и забърках един кекс с боровинки. Опитах се да го докарам максимално полезен. Резултатът беше задоволителен, но има по какво да се работи.

Бях решила да правя супер якия лесен ябълков сладкиш на Ева, но видях, че нямам ябълки, а в 6 вечерта на 31 декември ме мързеше да слизам до магазина, рискувайки да отнеса някоя заблудена пиратка. И все пак използвах нейния сладкиш за основа. Огледах се в кухнята и открих следните продукти:

  • 1 буркан от 800 мл. пресни боровинки (не сладко, а свежи боровинки, бурканът е само за мярка)
  • 2 яйца
  • 1 ч.ч. кафява захар
  • 1/2 ч.ч. пшенични или овесени трици
  • 1/2 чаша брашно от смлени орехи
  • 1 непълна ч.ч. брашно (ако боровинките ви са по-сухи, може и по-малко)
  • 1 пак. бакпулвер
  • зехтин колкото да придаде мазнина (някъде около 1/3 чаша)
  • 1 ч.л. канела
  • малко кора от лимон

Как точно става магията?
Разбивате яйцата и захарта с тел или вилица, докато станат леко пухкави. Не ползвайте миксер, той прави яйцата на пяна и унищожава всичко живо в тях. Добавете зехтина и ароматите (канелата и лимоновата кора). Ако имате други любими аромати (ликьор, ванилия, портокалова кора или друга), ползвайте тях.

Време е за брашната (триците, орехите и бялото брашно). Ако искате може да ползвате черно брашно, но се уверете, че то наистина е такова. Смесете бакпулвера с половината бяло брашно и добавете постепено триците и орехите. Ред е и на боровинките, които ще придадат малко рехавост на сместта. Разбъркайте добре и след това прибавете другата половина от бялото брашно. Ако ви се стори твърде гъсто, не го добавяйте.

Печенето
На мен винаги най-трудно ми е било печенето – все нещо уплесквам там. Аз ползвам форма за кекс, но може да печете във всичко, което имате под ръка. Фурната ви трябва да е предварително загрята, а тавичката добре намазнена и поръсена с брашно, за да не стържете после. Боровинковият сладкиш е готов за около половин час на 200-210 градуса без вентилатор, но го наглеждайте през цялото време.

Да ви е сладко!
Забравих да снимам, но уверявам ви, че изглежда добре. Като направите кекса, оставете линк към вашите кулинарни произведения. 😉