Лари Краун – перла в короната на американската мечта

Холивуд пак реши да си поиграе с малкия човек, но не с някакъв дребен мизерен човечец, ами с цяла коронована особа. “Лари Краун”, както подсказва и името, е филм за обикновения чак универсален американец, който гордо носи короната на американската мечта.

Цялата драматична сюжетна линия се крепи на това, че нашият протагонист Лари Краун – малко над 55, по американски приятелски настроен пич – се сблъсква челно със световната финансова криза, в деня, в който е уволнен, което туря край на мечтите му за щастлив и безоблачен житейски път. Кризата или тъповатото му примирение са изгонили жена му преди време, или пък тя си е тръгнала заради някой по-богат чичо Сам? Така или иначе, този драматичен момент, който Ханкс ни подсказва, че е симптом на времето, отваря цял нов хоризонт на очакване пред Лари.

Да си кажа още в началото, филмът си струва да се гледа, дори и само на фона на това, че няма почти нищо друго по кината това лято. “Лари Краун” не прибягва до кой знае какви арт похвати, а залага на сладка достъпна реалистичност и жизнелюбие. Нищо не може да ни изненада, но и няма от онази всеизвестна тъпота на американските комедии. И макар че упорито ни пробутва американския начин на живот като мерило за щастие, можем да му простим и да си позволим искрено да се посмеем на някои сцени.

“Лари Краун” се прощава категорично със щастливото съществувание на многолюдното американско семейството, без това да води до кой знае какъв драматизъм – просто самотното битуване е част от пейзажа. Всъщност това е същото самотно битуване, което е познато и по нашите географски ширини. Филмът показва тревогата на модерния човек, сам съставляващ семейство, чийто най-близки хора са съседите или случайно довяти познати, или пък е някога свръх амбициозен талант, днес съжителстващ в бездетно пиянство. Без излишна драма, Том Ханкс – режисьор, актьор, сценарист и продуцент на лентата – ни показва дибидюс американския лайфстайл във вида му, в който се намира, след като е извървял целия път от времето, когато семейството беше “основната клетка на обществото” до отворените връзки и сложния статус на отношения.

В тази връзка, интересна е и ролята на жената – тя отдавна не е смирената потисната американска домакиня от 60те. Героинята на Джулия Робъртс, Мерцедес Тайно е в типичната женска роля на учителката-звяр (пардон, университетски преподавател), омъжено работещо момиче, която предпочита да я наричат “госпожица”, може да се гневи и да злорадства над нещастието на мъжа си, флиртува без угризения. Жените на Ханкс са пълнокръвни модерни дами, волни птички, които винаги ще могат да живеят от издръжката на изнемогващите си бивши.

И няма как цялото това разкрепостяване и еманципация да не доведе до краха на иначе стабилната американска икономика. Все пак американската мечта е валидна само при определени стабилни дадени – безграничната свобода и безконтролно харчене, липса на пуританско трудолюбие и патриархален ред не са част от това уравнение. И ето, в “Лари Краун” вече и децата знаят, че един долар днес е по-скъп от вчера и по-евтин отколкото ще бъде утре, нищо че не могат да смятат.

И в целия този до болка познат реалистичен сюжет, не сме учудени, че Лари е погълнат от корпоративната машина, която го оглозгва и изплюва във сгодния момент, разбира се с подобаващите универсални сладникави обяснения. Но оказва се, че универсалният малък човек от универсалния магазин с универсалното облекло и обноски, с често срещан по улиците автомобил с обичайно голям резервоар (купен на кредит, за да вози многобройното домочадие), задължителна ипотека и стандартен развод намира сили да се справи с личната си криза, независимо от глобалната такава.

Като изключим блудкаво сладникавият край и няколкото наивини предозирани пародийни сценки, “Лари Краун” си струва да се гледа заради лековатата атмосфера, университетския живот и слънчевото време в Калифорния. Само се чудя, ако това са филмите, вдъхновени от поотминаващата кредитна криза, какви ли ще ги измисли Холивуд след онова, което се задава. Но това са едни други теми.