Греби, греби, греби с каяка

Може и да не знаете, а може и да знаете (това не е така важно), но от 7-8 месеца се подвизаваме в Обединеното кралство. Какво? Пак ли?! Пак. Само че този път с бебе. И това преобръща живота на кандидат-емигранта с краката нагоре.

Изненадващо е какви ледоразбивачи са бебетата. Да, едно дете може да разтопи дори суровата английска душа и да разчувства всяка баба на улицата. Освен това, когато имаш грижата за дечко, се налага да общуваш и с други хора, за да му дадеш някаква среда, комуникация, опит и други подобни. Та, така и ние с малкия Борис, подгонени от нуждата да общуваме и да се социализираме, опознахме всички бебешки клубове в града ни и за нас вече няма тайни в бебешкия свят на Западен Съсекс.

И така, малкият маймунства с местни бебки и бебовци, радваме се на зимните минзухари, пеем песнички на някакъв непознат език. Последното ми създава странен дискомфорт, че Борис не разбира какво се пее, което от своя страна породи нуждата да превеждам въпросните песнички. И ето резултатът от един такъв експеримент.

Оригиналът на песента е Row, row, row your boat – супер популярна детска песен. Моят вариант е доста инфантилен, но ми се прииска да го запиша в и без това итормозения от тишина и хаос блог. Та, българският вариант въплащава и любовта ми към каяка (тайничко сугестирам Борис скоро да ни пусне с татко му на каяк) 😉 И… музика!

Греби, греби, греби с каяка
надолу по реката.
Животът е прекрасен,
хващай здраво греблата.

Греби, греби, греби с каяка
надолу по потока.
Ако видиш мечка,
усмихни й се широко.

Греби, греби, греби с каяка
навътре в язовира.
Ако видиш лъвче,
гледай да не го нервираш.

Греби, греби, греби с каяка
кротко по реката.
Ако видиш крокодил,
пипни го по главата.

Греби, греби, греби с каяка
навътре в океана,
ако видиш бяла акула,
опитай да я хванеш.

Греби, греби, греби с каяка
към самотния плаж.
Ако видиш пиратски кораб,
вземи го на абордаж.

Row Row Row Your Boat

Страстна спортна седмица

През Страстната седмица някак така се стекоха обстоятелствата, че водещото нещо беше движението. След дълго планиране най-сетне обърнах малко повече внимание на здравето си, което, къде съзнателно къде не, остана на заден план през последните години.

Нали знаете английската поговорка Use it or lose it. И аз така гледам на моето тяло… Спортът не е само начин да изглеждаш малко по-добре, но и възможност да се вгледаш в живота си и да се замислиш за нещата, различни от работата. А когато това стане, си и по-креативен.

И така, понеделник стартира с редовното колело, вторник се порадвах малко на ударна серия федербал, в сряда се завърнах към йогата, а в петък… о, в петък отворихме каяк сезона – събитие, което очаквах с нетърпение.

Този път каякът се оказа по-приятен от обичайно, защото за първи път карахме с един от нашите вдъхновители – Герасим от Воден хоризонт – каяк под наем, както и с няколко други запалени много про- каякари. За първи път се понесохме по вълните на язовир Огняново – поредното китно и спокойно кътче в България.

Въпреки поривистия вятър, гъстите облаци и опасността от дъжд, успяхме да се насладим на красивия пейзаж, на скалистите обагрени с кафяви краски брегове, а даже да си тръгнем и с поизгорели бузи. Ние традиционно карахме опасната оранжева двойка, с която никой не може да ни настигне 😉 За първи път се качих на единица – доста палав и пъргав каяк, който носи съвсем различно усещане за контрол и единение с водата. Колкото и да е примамливо да караш единица обаче, едва ли скоро с Марто ще решим да изоставим непобедимия си тандем 😀

Язовир Огняново е живописно и много тихо място. Видяхме няколко вида пилета, имаше рибки, които се показваха на брега, за да хващат мушици, сигурно е имало и жабки, защото дългокраки щъркели лакомо обикаляха бреговете. Тишината е поразителна – няма нищо от трескавата атмосфера на Искъра, често разпенван от безумни джетове и бръмчащи яхти.

И така, Страстната седмица ми донесе нови познанства, усещания и надежда, че човек може да се справи с всичко, стига да се грижи за себе си. Нека не ви звучи патетично, но ще ви посъветвам, грижете се за себе си. Ще станете по-упорити, дисциплинирани, волеви и най-вероятно секси 😉

Moveo ergo sum!

Каяк под наем – удоволствие навътре от брега

Има дни, които текат по-бавно от обикновено, защото са напоени с много приятни моменти. Дни, в които ти идва направо да се разтечеш от удоволствие, защото си направил с тялото си нещо по-различно от това просто да потънеш във виртуалния свят зад монитора с течни кристали.

Накратно, денят започна със следния туит: “Сутрин, рано, кафе, панталон, маратонки, кола, каяк, Искър, здраво гребане… върховното изживяване”

Срещаме се с момчетата от Воден хоризонт в 10.00 ч. След около час и нещо сме натоварили 2 каяка и катерим към язовир Искър. Не може да имаш търпение, зеленината още повече те кара да си мечтаеш за едно хубаво гребане. След малко лутане намираме точния път към нещо, което знаем, че трябва да прилича на Плажа.

Хоп, миг след това сме по каяците, с туптящи сърца и нетърпеливо очакване за гледката извън залива. Да не мислите, че е много лесно да се гребе. Ту те заливат вълни, ту вятърът се завърта, ту се разминаваш на косъм с някой изпувал на повърхността дънер. Но всичко е супер – няма миг колебание или страх. Само жажда за приключение.

След около час, в които предимно каяк-партньора ми Марто гребе, а аз се помайвам, разпускам, пляскам из водата и зяпам поразителната природа, и сме на около 3 км. от старта, се прицелваме в една лагунка отсреща. Трябва да минем още 4 км дотам, защото разцъкваме на зиг-заг, борим се с вълничките и недостатъчното си умение да гребем. Все пак сме начинаещи.

Минаваме ги и след още час, ето ни в лагуната. Няма какво да ви разказвам колко е красиво, какви птици има, как може да мернеш плаха кошута, как дишаш… Просто трябва да се изживее. И след кратък отдих потегляме обратно.

Едно от най-важните неща във водата сякаш дори не е умението да плуваш, а чувството за ориентация. Ако това ви чувство не е много услужливо, по-добре носете компас 😉 Не че в Искър може да се загубиш, но винаги е добре да знаеш къде отиваш.

Взимаме разтоянието наобратно за не повече от час, вече сме хванали техниката и даже ни е малко. Слизаме от каяците, а краката ни трепетят, земята под тях се движи, а сърцата ни пълни с радост. Обещах си тази година да излизам навън. Е, началото е поставено 😉

Ето и малко видео:

Излез навън

Обещанието ми за тази година беше да излизам малко повече навън – сред природата, по реки, планини, писти, моренца и полянки. Обещах си, че няма да седя много много пред компютъра, а ще възстановя попрекъснатата връзка с живота извън София. Вече месец и половина от първата година на второто десетилетие от първия век от 21-то столетие след Новата ера, аз не спазвам съвсем обещанието си, но отдавам този частичен fail само на лошото време. (Частичен, защото рядко, но все пак понякога, играя тенис на маса и ходя на сауна…)

И по този повод, често се случва да завиждам на хората, които живеят извън големия, тъмен, опушен, горящ боклука си за отопление град. Имам чувството, че въпреки заплахата от безпределна скука, която може да те затисне в ъглите на малкото населено място, хората, които все още не са мигрирали в София, живеят далеч по-добре и се вълнуват от едни по-истински емоции.

Та, окрилена от зимни обещания и мързело-пропита до втръсване жажда за адреналин, се захванах да търся не друго, а “приключенски програми”. Търсенето не беше кой знае колко трудно, но в следствие на него попаднах на стотици сайтове. Захванах се да звъня на десетки телефони, за да събера най-добрите предложения. Някои казаха, че е несериозно да се интересувам от оферти за един-двама човека (а аз все пак не търся оферти за тийм-билдинг). Други посрещнаха радушно ентусиазма ми да изхарча някой друг лев за пролетна телесна разтуха. Тук няма да правя реклама на сайтове, защото още не съм опитала нищо, но в крайна сметка ще споделя неподозираните за мен изненади, предлагани на българския туристически пазар и то на сравнително достъпни цени.

Обичам пещерите – оказва се, че не е никак трудно и скъпо да подариш ваучер за организирано приключение в родните пещери. За около 60 лв, може да намерите приключенска програма и да разгледате няколко български пещери + екипировка.

Само бях чувала термина “виа ферата” – но всъщност това е екстремен преход по скален участък с въжена екипировка. Тази услуга също е сравнително евтина за екстремното изживяване, което обещават.

Рафтингът също е нещо, което бих искала да опитам тази пролет. Струма в Кресненското дефиле около отбивката за Разлог е най-доброто място в България. Каякат е другото нещо, което сме планирали за лятото – трябват ти силни ръце, жилетка и много желание за гребане. Пък да видим.

Но засега ще трябва да се задоволя с градския пейзаж и с монотонните му физически удоволствия. За колело на мен ми е още рано, та затова от другата седмица ще гледам да възобновя народните танци. Защото няма нищо по-яко от едно здраво шопско хоро, от което сърцетото ти се разлюлява – от енергия и удоволствие.

Та така – здрав дух в здраво тяло. Спортувайте и се обичайте. 🙂 Ще се видим навън…