Изпит, Великобритания – задължителен филм

БИХТЕ ЛИ УБИЛИ ЗА МЕЧТАНАТА РАБОТА?!

Снощи гледах филма “Изпит”, пуснат преди броени месеци на британския екран. Работата на режисьора Стюарт Хейзълдайн и сценариста Саймън Гарити заслужава само адмирации.

В този пост не разкривам сюжета, така че, ако не сте гледали филма, четете спокойно.

“Изпит” е британски психологически трилър, който те държи в напрежение от първата до последната минута: кара те да конструираш теории, сам да ги отхвърляш, да научаваш нови неща по необикновен начин и да подлагаш това, което вече знаеш, на съмнение. Страхотна мозъчна буря! Но преди всичко, това е филм за човешката природа, психика и взаимоотношения и за способността ни да вадим най-тъмните си страни на показ в екстремни ситуации.

Още от първата минута разпознах сюжета на този бесен и напрегнат психологически разказ и предвкусвах удоволствието от гледането, само защото бях видяла и шеметната постановка на Бина Харалампиева “Шведска защита” в Малък градски театър зад канала, по пиесата на Жорди Гарселан Феррер “Методът Грьонхолм” (El método Grönholm / The Grönholm Method, 2003)

От самото начало на “Изпит” си създаваш мнение за всеки от героите, лесно можеш да му лепнеш категория и психологически типаж. Но гледай внимателно – защото човекът е способен на всякакви изненади.

Наред с динамичния психологически анализ на героите, без по никакъв начин да е досадно, сюжетът се развива в един анти-утопичен свят, за който разбираме само от уж случайни реплики. Донякъде управляван от капитализма свят на върлуваща пандемия, в който биогенетиката взема връх, без научно-фантастичният момент да е на преден план.

И не на последно място, филмът е предизвикателен поглед към HR подходите за подбор на кадри и разкрива ситуации, в които едва ли сте попадали досега при намиране на работа. Но не е зле да имате едно наум следващия път, когато отивате на интевю, защото методът Грьонхолм може и наистина да се практикува 😉

Интересен пласт създава и полу-митичният облик на корпорациите, които ще владеят света в бъдещето в много по-голяма степен от днес, дотолкова, че икономиките на фирмите ще се съизмерват с тези на някогашни държави. А за хората начело на тях ще се говорят митове и легенди, защото за разлика от сега, новините за тях ще липсват.

Надявам се, че скоро разпространителите ще го покажат и в кината в България. Иначе… “Изпит” спокойно може да се бори за място в моята десетка на любими филми.

Благодаря на Михаил Янакиев, мир на праха му, че ми препоръча филма!

Advertisements