Свежестта на тъгата: “Бялата ни спалня” на Радмила Младенова

Вие ми се свят. Главата ми едва удържа развихрилата се какофония от въпроси, разговори, романи, които пиша в съзнанието си, докато бъркам манджа, приспивам сина си, или чета някоя статия в интернет за масовото измиране на пчелите. “Бялата ни спалня” – дебютният роман на Радмила Младенова е виновен за гламавото ми състояние!

radmila mladenova bialata ni spalnya

“Бялата ни спалня” уж е в “Люлин”, а прегръща целия свят, взрян и загрижен за природата. Уж е поетичен монолог за бащата, а всъщност е пътепис през девет планини в десета.

Всъщност, “Бялата ни спалня” си е цял рамон. Още от първите редове разбирам, че с този непознат за мен жанр ще се спогодим. А и с Радмила се познаваме, да, бегло, но фактът, че държа в ръцете си книга на свой съвременник, колега, познат, съвинопийник… ме изпълва с онова меко чувство, което ме вдъхновяваше, докато пишех дипломната си работа за киберфантастични романи от 90-те. Сега дистанцията е още по-кратка, случките са по-сгъстени, непосредствени, лични.

Не искам да правя дисекция на този толкова жив и пъргав роман. Няма смисъл. Та той е “колекция от учудвания”, “хиляда и едно отплесвания”. Затова ми стига да го гледам как се мята от измерение в измерение, как скача от жанр в жанр, как расте и се свива на кълбо, за да се търкули в детските си спомени, как налива “цветовете на дъгата” в образа на Ранополия, как танцува, пътува, снима, говори на чужди езици, побеляват му косите, страхува се, сбогува се. Като героинята на Радмила, която ту гледа в пропастта от високия път, ту отвръща поглед, и аз от време на време затварям страниците, за да увелича удоволствието от ужаса.

Чета “Бялата ни спалня”, гладна за завидната красота, богатство, лекота и съзрялолост и в същото време младост на изказа. Поглъщам “Бялата ни спалня”, възхитена от забележителното и ненатрапчиво изящество на думи, пропътували векове, запазили дъха, мириса и топлината на отминали години. Скачам отвъд буквите, зажадняла за уравновесен и трезв поглед към близкото ни минало, търсеща виновник за всепогубващата депресия на нашето поколение, от която всеки търси изход по свой обнадежден или безнадежден начин, откриваща отговори на пороя от въпроси за тежестта на гените, за наследството, което тегне на вратовете ни.

И след последните страници още ми се вие свят, но пък и някак олеква. Ако ти се чете един поетичен роман, в който можеш да откриеш и себе си освен куп други познайници, надникни в “Бялата ни спалня”.

Advertisements

Готови ли сте за екрана?

Здравейте, приятели!

Румънски колеги имат нужда от помощ, затова се обръщам към всички четящи тук:

Независими продуценти от Румъния търсят участници в документална телевизионна продукция за България. Епизодът за нашата страна (част от поредица пътеписи) ще се снима през месец май. Продуцентите са екип луди и много сериозни глави и имат нужда от интересни хора – не от онези известните, ами хора, които представят скритата България, имат интригуващ живот или случки и най-вече могат да разкажат историите си по забавен начин.

Търсят се млади или възрастни; хора, които се занимават с изкуство, слушат алтернативна музика, или пък инженери; танцуват танго или друсат хора, или пък са в неравностойно положение; спасили са някого, или са открили нещо забележително; успели са в чужбина или никога не са излизали от пределите на страната ни – важното е да покажат непознатата България.

Не забравяйте – целта е да покажем България по най-добрия начин пред света.

Поздрави и се надявам да ви видя на екран!

Таня

П.П. Продуцентите са носители на наградата “Златна ракла” 2009 за документални филми.