Греби, греби, греби с каяка

Може и да не знаете, а може и да знаете (това не е така важно), но от 7-8 месеца се подвизаваме в Обединеното кралство. Какво? Пак ли?! Пак. Само че този път с бебе. И това преобръща живота на кандидат-емигранта с краката нагоре.

Изненадващо е какви ледоразбивачи са бебетата. Да, едно дете може да разтопи дори суровата английска душа и да разчувства всяка баба на улицата. Освен това, когато имаш грижата за дечко, се налага да общуваш и с други хора, за да му дадеш някаква среда, комуникация, опит и други подобни. Та, така и ние с малкия Борис, подгонени от нуждата да общуваме и да се социализираме, опознахме всички бебешки клубове в града ни и за нас вече няма тайни в бебешкия свят на Западен Съсекс.

И така, малкият маймунства с местни бебки и бебовци, радваме се на зимните минзухари, пеем песнички на някакъв непознат език. Последното ми създава странен дискомфорт, че Борис не разбира какво се пее, което от своя страна породи нуждата да превеждам въпросните песнички. И ето резултатът от един такъв експеримент.

Оригиналът на песента е Row, row, row your boat – супер популярна детска песен. Моят вариант е доста инфантилен, но ми се прииска да го запиша в и без това итормозения от тишина и хаос блог. Та, българският вариант въплащава и любовта ми към каяка (тайничко сугестирам Борис скоро да ни пусне с татко му на каяк) 😉 И… музика!

Греби, греби, греби с каяка
надолу по реката.
Животът е прекрасен,
хващай здраво греблата.

Греби, греби, греби с каяка
надолу по потока.
Ако видиш мечка,
усмихни й се широко.

Греби, греби, греби с каяка
навътре в язовира.
Ако видиш лъвче,
гледай да не го нервираш.

Греби, греби, греби с каяка
кротко по реката.
Ако видиш крокодил,
пипни го по главата.

Греби, греби, греби с каяка
навътре в океана,
ако видиш бяла акула,
опитай да я хванеш.

Греби, греби, греби с каяка
към самотния плаж.
Ако видиш пиратски кораб,
вземи го на абордаж.

Едно радостно детство

Ти спомняш ли си как препускахме през нивите
и как с навити панталони
скиторехме напред-назад…
И близваха краката ни коприви,
а ние лапвахме бонбони
и тичахме в черешите на дядо Митко.

Ти помниш ли как бабите ни гонеха в градините
задето им беряхме от доматите
и как се кискахме и се наливахме
доволно с шарената лимонада?

Ти помниш ли онези кучета,
които дразнехме със прашки,
а те се втурваха да ни подгонят –
да видят бягаме ли им юнашки?

Ти помниш ли стотиците щастливи дни,
когато колелата не ръждясваха, зарязани на двора,
когато грижите ни бяха само аз и ти,
когато грижи нямаше,
когато нямахме умора.

Нова година около ’89-та

Празниците настъпват безгрижно –
време е кака да ме настъпи
под масата
скришно,
че за малко, вместо вечерята
да изям изненадата за мама и татко.

Като всяка година – и тази
се правим на Дядо Мраз.
Не искаме мама и татко да знаят,
че Дядо Мраз го наляга мързел
и хич не мисли да мръзне навън.
Та така, крием костюма му
и по Нова година носим подаръци.

Татко вечер не лягаше без бутилка
топла вода в семейното ложе.
Сгряваше дюшека за мама
и заспиваше морно грижовен
с мисли за цяла година. Зима е!

Мама не разказваше приказки,
а ни приспиваше с обещания
как утре не можем да станем,
ако нощес дърдорим до късно.

Ама как да спиш при такава елха?!

През глава се завивахме,
притихвахме,
не дишахме,
шепнехме смях.

Нищо, че вънка вият виелици –
ние сме луковички
в парник от юрган.

Мама топли краката ни,
целува челата ни,
пълни очите ни с милост,
но прехапва устни –
тортата ще изгори!

Кухнята – замакът на мама – уж спи.
От червеното му око
топло намига
торта е черешово наметало,
за която говорят
през девет планини в десета.

Заставам на пост под елхата
и дебна.
Кака дебне за мама
да не дойде от замъка.
Мислехме, че като нищо
ще сгащим дядо ни Мраз.
Но чакаме вече час!
Нослетата ни замръзват,
а него още го няма!

Драсвам код по стъклото –
точка, точка, обърната скоба
(Морз не би го взел за нищо особено)
и дано в тъмното дядката да го види.

Ето я мама, идва от замъка.
Язди вкусен мириз на торта,
носи още-ли-не-спите доспехи
и тихо наднича в стаята.
През глава се завиваме,
притихваме,
не дишаме,
ш-ш-т…
а в главите ни свят се завива.

На сутринта
под елхата
незнайно как,
изневиделица,
смайващо чак
отнякъде са дошли
два вързопа с подаръци.

Ех, пак го изпуснахме!