The sun strokes my brow
and it blooms like a narcissus
Shall I pose… possibly smile
for a succulent selfie?
The hands no longer shake,
it’s a sober affair.
Now it’s out of hand,
the voracious thirst for the self,
the must of the I —
the eye of the storm —
steadily happy to rant, to impose.
Ако клаксоните можеха да убиват, софийските кръстовища щяха да са осеяни с трупове.
Всяка сутрин на път за работа, яхнала колелото, минавам през култово софийско кръстовище. И като на всяко кръстовище, на което има отделен светофар за десен завой, се наблюдава една и съща ситуация – някой малоумник е предредил огромната опашка, чакащи за направо или наляво и запушва всички, които завиват в дясно.
Крясъци, писъци, нерви – поток от клаксони, разбира се с право – се изливат по посока нахалника, който кара всички да чакат още един мъчителен сфетофар. Толерантност = нула и от двете страни. Храна за душите ни, които вече не могат да живеят спокойно… Повод да намръщим и без това прорязаните си от бръчки лица. Официална причина да влетим начумерени в офиса… Повод да се скараме с гаджето… Канал за комплекси – колко много има в един завой на дясно.
Мисля си, ако клаксоните можеха да убиват, дали щяхме да ги натискаме така смело?
Есента май беше сезонът, когато дивите зайци се броят… И IT зайците се броят тогава. Идва времето на IT събитията, което чакам цяло лято. Отварям сезона след около седмица със семинара на Social Me, който ще посетя благодарение на любезното съдействие на спонсорите на събитието ICN.Bg.
Седмица и малко след това се очертва да ида на Go Mobile на .Net, където трябва да навляза още по-дълбоко в дебрите на мобилните технологии (тук, благодарение на добрите познати от Averank).
Най-сладкото събитие обаче очаквам да бъде втория за мен, а и в историята на света WordCamp Bulgaria, който ще се проведе на 25 септември! Освен обичайните заподозрени в лицето на Ники Бачийски и Еленко Еленков, този път ще имаме късмет да послушаме специалния гост Мат Муленвег (Matt Mullenweg) – самия основател на проекта WordPress. Билетът е само 20 лв., в което влиза кафе, сандвич и супер сладка тениска като за истински фенове.
В крайна сметка, за единия WordPress живеем…
Петък сутрин, начало на работен ден, в който основното събитие е семинар по социални мрежи и по-точно по “социалнаТа мрежа”, по-известна като Facebook. Таксито направи чудеса от храброст, за да ме закара навреме и ето ме в залата, за да слушам Ален Попович и Евгени Йорданов.
Няма да се впускам в подробности за лекциите, ще ги има онлайн. Важното за мен бе, че двамата основни лектори бяха подбрали добре материала си. Личеше съобразяване с таргет аудиторията, която, изпъстрена от маркетинг специалисти, PR-и, търговци или случайно попаднали лица, слушаше и внимателно записваше всичко. На хартия.
Презентацията на Ален спокойно, логично, аргументирано и ясно маркира основните рапели при комуникацията в социалните медии. Хареса ми това, че според него, главното е съдържанието. Ален каза някои много полезни неща за мен, даде няколко жокера занапред, обобщи важни тенденции със самочувствие и увереност, която липсва на хората, отгледани в тази страна (Ален, това е комплимент!). Ако сте решили да се позиционирате в социалните мрежи, не изпускайте таргета от очи, опознайте го, общувайте с него, чуйте го, уважавайте го и създайте доверие (което лесно може да загубите) – така ще обобщя думите на Ален, които той изговори за около 3 часа.
Евгени пък заби в малко по-техническата част и по-конкретно SEO за Facebook, която на мен ми допадна повече, само защото понякога предпочитам и общуването с машини освен това с хора. Имам само една забележка към Евгени, че беше малко софт и не ни даде повече подробности за плановете на Facebook за развитие в посока айфрейм, айджакс и ай… А очевидно публиката искаше да разбере малко повече 😉 Освен това, Евгени си беше поставил и амбициозната задача да изобличи няколко злосторника из родния Facebook, за което искрено го поздравявам и подкрепям.
Много още неща се споделиха, но няма да се изживявам като хроникьор на днешното събитие. Само искам да напомня думите на Бисер Вълов, който каза, че не е добре в тази сфера да “поназнайвате” нещата (то в коя ли сфера е). Трябва да четете, да четете правилата на мрежата, да четете и между редовете. Прав е Александър Поуп “A little knowledge is a dangerous thing”, boys and girls.
Няма да забравя и едно изречение от Ален, което си е цял слоган, но пък ми спестява това да мисля за край на поста – “Най-големият риск е да не поемате рискове.”
Започвам нова работа… т.е. днес беше първият ми работен ден като експерт дигитален PR.
Изпълнена съм с ентусиазъм и желание за срещи с нови предизвикателства. Фирмата е малка за това, с което съм свикнала, но голяма за бранша си. Няма значение как се казва – важното е, че ми харесва 🙂 Какъв по-хубав новогодишен подарък от това да смениш работата си, а? 😉
Ако искаш да ми пожелаеш късмет или да споделиш нещо друго, пиши смело.
FroZzen 