Автобусът се друсаше разсеяно по осеяния с дупки път и от това се получаваха вибрации, които караха и най-сангвиничните пасажери да сбръчкват вежди недоволни. През прозорците се виждаше само залепналата по тях блудкаво зеленясала кал – от онзи тип кал, която се отличава с нахалство, постоянство и упоритост в отношенията си с прозорци тип автобусни.
Тя седеше на четвъртата седалка, сграбчила любимия си сетер и се чудеше колко ли го е боляло оня хаймана отрязаното ухо.
Седяха в задимен ресторант. Тя ровеше в чинията си, не защото не беше гладна – напротив, умираше от глад – а защото й се гадеше от гледката пред нея. Младежът говореше оживено, ръкомахаше, за да придаде по-голяма достоверност на историята си, но като забеляза погнусата й, се сепна и замълча. От ухото му се стичаше лепкава слуз. Беше отрязано наполовина по дължина и после ампутираната половинка беше нескопосано зашита за тръпнещия в очакване израстък от лявата страна на черепа.
Дали го беше боляло? Ами да, болеше го, ужасно, неописуемо, неповторимо; една такава бяла болка – ракия и страст, екстаз и нирвана за садиста. Остро, побъркващо, влудяващо, бясно, безнадеждно; родилни мъки: ухото му роди част от себе си, клетка в процес на делене, плазма, митохондрии, мембрана, левкоцити… роди се отрязаната половина на ухото му и като всяко раждане, този процес беше болезнен. Ухото му се клонира.
После майките били щастливи, но докато двете половини не се намерха и не бяха сродени канапено, половината-приемателка не се успокои и не спря да рита и вие ограбено за отвлечения си другар.
А тя го гледаше с погнуса, но и с някаква милост, даже тъга, които скоро набраха такава сила, че в главата й се оформи сцена на мека всепроникваща сексуална страст. Имаше нещо възбуждащо в засъхналата лимфа, спряла на половината път към мекото на ухото му; миризмата на камфор и риванол се разливаше в коктейла от цигарен дим и телесни изпарения.
Беше дошла да търси кучето си – поне така казваше. Някакъв сетер, черно-бял, английски, с кафява каишка с името и медальон – награда от киноложка изложба, София’02. Едното му ухо било отрязано преди 2 години от жестоки безсърдечни хлебарки, както ги беше нарекла, и още можеше да се види ръба от самодейната оперативна намеса. Също като неговото – беше зашито нескопосано, от самата нея. Беше го прибрала у дома, скимтящ, треперещ и озлобен от света, сетер, белязан завинаги с дамгата на едноухата бруталност и свирепост.
Опитваше се да я убеди, че кучето й ще се появи все от някъде и то, когато най-малко го очаква. Какво я беше накарало да дойде точно тук…
Предната нощ звъннаха по телефона:
– Кхако, хучето ти е у Харманли. Хвани рейсо и ние че ти го доведеме у хотело. Хасан че ти го води, ама смей да не носиш пхари – че гхо убиеме. За 20 лева че е твое, ама кхако, в хотел Хребет да си вземеш стая на шхестото етаж.
Стресна се в съня си. Гласът на присънилото й се момче беше неуспешна имитация на цигански. И въпреки това, тя се качи на рейса за Харманли и когато на сто метра навътре в града видя белязания младеж, една буца заседна в гърлото й. Поглед й стигна, за да реши, че кучето й отдавна вече е убито и сега срещу нея стои прероденият му човешки вариант. Покани го в ресторанта инстинктивно. Беше убедена, че той знае нещо.
Уви, той не проумяваше нито дума, излязла от устата на това объркано, като че малко побъркано момиче. Започна да й разказва за ухото си с енергични жестове за по-голяма образност, когато видя, че тя пребледнява смълчано и мълчанието й роди усещане за страст… и това го привлече. Не той, а тя предложи да си вземат стая в хотел Хребет. От къде знаеше за тоя хотел, щом никога не е идвала в града?
Сутринта заваля в стаята на шестия етаж и озари лицето му. Лявото му ухо беше насадило красиви капки бистра кръв по възглавницата. А в главата му се случваше сън за врата, почукване, бягащо куче и отиваща си красива жена, което заболя в разрязаното му ухо – цената за нейното щастие.
Тя се стресна от почукването на вратата. Отвори предпазливо, нямаше никой, носът й долови познатата миризма на кучешка козина. По коридора се чуха тичащи стъпки, сетерски стъпки, лапен бяг, бягащи лапи, беглец по острието на кучешката свобода. Лапи, прегръдка, познатият език по бузите й, сетерско очарование, вярност и тъжни очи, с които само едно куче е способно да гледа.
Автобусът се друсаше разсеяно по осеяния с дупки път и от това се получаваха вибрации, които караха и най-сангвиничните пасажери да сбръчкват вежди недоволни. През прозорците се виждаше само залепналата по тях блудкаво зеленясала кал – от онзи тип кал, която се отличава с нахалство, постоянство и упоритост в отношенията си с прозорци тип автобусни. А на облегалката до нея личаха три капки прясно засъхнала кръв.
FroZzen 